— Това преди или след появата на Матю Клермон се случи?
— Преди — прошепнах.
— И ти реши, че не е важно да споделиш това с нас, когато ни спомена, че си се запознала с вампир? — Сара изобщо не прикриваше гнева си. — В името на богинята, Даяна, не може да си толкова безразсъдна. Как е била омагьосана тази книга? И не ми казвай, че не знаеш.
— Миришеше странно. Струваше ми се, че нещо не е наред. Отначало не можех да повдигна корицата. Сложих дланта си върху нея. — Обърнах ръката си в скута, когато си припомних как с ръкописа моментално се разпознахме, и почти очаквах да видя блясъка, за който говореше Матю.
— И? — подкани ме Сара.
— Усетих парене по ръката си, после въздъхнах и… се успокоих. Почувствах я под кожата и дървената рамка.
— Как успя да развалиш магията? Каза ли някакво заклинание? За какво мислеше в този момент? — Любопитството на Сара вече бе напълно събудено.
— Не използвах магия, Сара. Книгата ми трябваше за изследванията ми и просто поставих дланта си върху нея, това беше всичко. — Поех дълбоко дъх. — След като я отворих, си водех записки, а после я затворих и я върнах.
— Върнала си я!? — Чу се силно трополене, телефонният апарат на Сара бе паднал на пода. Премигнах и отдалечих слушалката от ухото си, но въпреки това цветистите й ругатни достигнаха до мен.
— Даяна? — обади се тихо Ем. — Там ли си?
— Да — отвърнах троснато.
— Даяна Бишъп, ти не си толкова глупава. — Гласът на Сара бе пълен с упрек. — Как си могла да върнеш нещо омагьосано, ако не си го проучила напълно?
Леля ме бе научила как да познавам омагьосани предмети и какво да правя с тях. Трябва да избягваш да ги докосваш и местиш, докато не разбереш как действа магията им. Някои магии бяха деликатни, а много от тях имаха вградени защитни механизми.
— И какво трябваше да направя, Сара? — Започвах да говоря отбранително. — Да откажа да си тръгна от библиотеката, докато не я изследвам ли? Беше петък вечер. Исках да се прибера.
— И какво стана, след като я върна? — попита строго Сара.
— Атмосферата стана малко странна — признах си. — И ми се стори, че библиотеката като че ли за миг се сви.
— Когато си върнала книгата, магията се е активирала отново — отсъди Сара. И пак изруга. — Малко вещици са достатъчно способни да направят магии, които автоматично се активират отново, след като са развалени. Това не е дело на аматьор.
— Тази енергия ги е привлякла в Оксфорд — досетих се. Внезапно всичко ми се проясни. — Причината е, че съм отворила ръкописа. И че магията се е активирала отново. Не само на урока по йога имаше свръхестествени същества, Сара. В Бодлианската библиотека съм заобиколена от вампири и демони. Клермон дойде в библиотеката в понеделник вечерта с надеждата да зърне ръкописа, след като чул как две вещици си говорили за него. До вторник там се напълни със свръхестествени същества.
— Така си и знаех — въздъхна Сара. — До края на месеца ще дойдат и в Мадисън да те търсят.
— Трябва да има вещици, на които можеш да разчиташ за помощ. — Ем се опитваше да говори спокойно, но аз долових тревогата в гласа й.
— Има вещици — заекнах аз, — но не ми помагат. Вещер в кафяво туидено сако се опита да проникне в главата ми. И щеше да успее, ако не беше Матю.
— Вампирът е застанал между теб и друг вещер? — Ем беше ужасена. — Така не се прави. Никой не може да се меси в отношенията между два вещера, ако не е един от нас.
— Трябва да си благодарна! — Може и да не исках нови лекции от Клермон, нито да закусвам повече с него, но трябваше да му отдам заслуженото. — Ако той не беше там, не знам какво щеше да ми се случи. Никога преди някой от себеподобните ми не е бил толкова… агресивен с мен.
— Може би трябва да се махнеш за известно време от Оксфорд — предложи Ем.
— Няма да бягам само защото в града се появил вещер с лоши маниери.
Ем и Сара си зашепнаха нещо с ръце върху слушалките.
— Това не ми харесва — каза накрая леля ми с тон, който предвещаваше края на света. — Омагьосани книги? Демони, които те преследват? Вампири, които те водят на йога? Вещери, които заплашват една от рода Бишъп? Вещиците не бива да привличат вниманието, Даяна. Дори хората ще разберат, че нещо се случва.
— Ако смяташ да останеш в Оксфорд, трябва да си съвсем незабележима — съгласи се Ем. — Няма нищо лошо да си дойдеш за малко у дома и да оставиш нещата да се поуталожат, ако там стане невъзможно. Ръкописът вече не е у теб. Може би ще загубят интерес.