— Ето защо не бива да се смесваме. Няма човешко същество, което да не забележи това — отбеляза Мириам.
— Сега пък какво съм направила? — попитах я шепнешком.
— Нищо. Матю го няма — отбеляза тя делово.
— И защо толкова се страхуват от Матю?
— Ще трябва да питате него. Вампирите не обичат да споделят. Но не се тревожете — продължи тя и оголи острите си бели зъби. — Зъбите ми работят идеално, така че няма от какво да се страхувате.
Пъхнах ръце в джобовете си и тръгнах надолу по стълбите. Проправих си път през туристите на полянката отпред. В „Блекуелс“ изядох набързо един сандвич и изпих бутилка вода. Мириам срещна погледа ми, когато минавах покрай нея на път за изхода. Тя остави криминалето, което четеше, и ме последва.
— Даяна — каза тя тихо, когато минавахме през портите на библиотеката. — Какво си намислила?
— Не е твоя работа — сопнах й се аз.
Мириам въздъхна.
Когато се върнахме в „Херцог Хъмфри“, забелязах вещера с кафявото туидено сако. Мириам гледаше съсредоточено от средата на пътеката, неподвижна като статуя.
— Ще ме пазиш ли?
Вещерът ми кимна, за да покаже, че ме е познал.
— Аз съм Даяна Бишъп — представих се и протегнах ръка.
— Питър Нокс. И много добре знам коя сте. Дъщерята на Ребека и Стивън. — Той докосна леко пръстите ми със собствените си. Пред него бе отворен учебник по магии от деветнайсети век, а отстрани имаше купчина каталози.
Името ми бе познато, макар да не се сещах откъде, а и като го чух да произнася имената на родителите ми, се почувствах притеснена. Преглътнах.
— Моля ви, бихте ли помолили… приятелите си да напуснат библиотеката? Новите студенти пристигат днес и не бихме искали да ги плашим.
— Ако може някъде да поговорим на спокойствие, д-р Бишъп, съм сигурен, че ще успеем да се споразумеем. — Той намести очилата на носа си. Колкото по-близо стоях до Нокс, толкова повече се чувствах в опасност. Върховете на пръстите ми започнаха знаменателно да парят.
— Няма защо да се страхувате от мен — каза той тъжно. — Но пък онзи вампир…
— Мислите, че съм намерила нещо, което принадлежи на вещиците — прекъснах го аз. — Вече не е у мен. Ако искате Ашмол, има формуляри за поръчки на бюрото пред вас.
— Не разбирате сложността на ситуацията.
— Не, и не искам да знам. Моля ви, оставете ме на мира.
— Физически много приличате на майка си. — Погледът на Нокс се плъзна по лицето ми. — Но сте наследили и ината на Стивън.
Почувствах обичайната смесица от ревност и раздразнение, както винаги, когато вещиците споменаваха родителите ми и семейната ни история — сякаш те бяха колкото мои, толкова и техни.
— Ще се опитам — продължи той, — но нямам власт над онези животни. — И той махна към пътеката, откъдето една от сестрите вампирки се взираше с интерес в мен и Нокс. Поколебах се, но после отидох при нея.
— Сигурна съм, че подслушахте разговора ни и несъмнено знаете, че вече съм под протекцията на двама вампири — казах. — Добре дошла сте тук, ако нямате доверие на Матю и Мириам. Но помолете останалите от читалнята на долния етаж да си тръгнат.
— Вещиците не заслужават и една минута от времето на вампирите, но днес сте пълна с изненади, Даяна Бишъп. Само почакайте да разкажа на сестра ми Клариса какво е пропуснала. — Думите на вампирката прозвучаха спокойно и уверено и издаваха безупречно възпитание и великолепно образование. Тя се усмихна, зъбите й блеснаха под слабата светлина в крилото за средновековна литература. — Да предизвиквате Нокс? Хлапе като вас? Ама че история за разказване!
Откъснах поглед от безупречните й черти и тръгнах да търся познато демонско лице.
Демонът, любител на кафе с мляко, се мотаеше около компютрите със слушалки на уши и си тананикаше под носа някаква трудно различима мелодийка, а другият край на кабела се полюшваше около бедрата му. След като той извади пластмасовите тапи от ушите си, се опитах са го осведомя за сериозността на положението.
— Чуйте, добре дошъл сте да сърфирате в мрежата тук. Но на долния етаж има проблем. Няма нужда две дузини демони да ме наглеждат.
Той доволно изсумтя.
— Скоро ще разберете.
— Не може ли да ме наглеждат от по-далеч? От зала „Шелдон“ например? От „Белия кон“? — Опитвах се да бъда полезна. — Ако не друго, то обикновените човешки същества ще започнат да задават въпроси.