— Вампирът търси тази книга повече от век — продължи Нокс със злостен тон. — Не бива да се допуска да стигне до нея.
— Защо? — Гласът ми трепереше от зле прикрит гняв. — Защото тя принадлежи на вещиците? Вампирите и демоните не могат да омагьосват предмети. Някоя вещица е направила магия на тази книга и сега заклинанието отново действа. За какво се тревожите?
— За толкова много неща, колкото не можете да си представите, д-р Бишъп.
— Уверявам ви, че съм в състояние да следя мисълта ви, господин Нокс — отвърнах аз. Той сви устни с неприязън, когато го нарекох „господин“, за да подчертая, че не е част от академичната общност. Всеки път, когато вещерът споменаваше научната ми титла, сякаш се опитваше да ме дразни, да ми каже, че не той, а аз съм експертът. Може и да не използвах дарбата си да правя магии и да не можех да си намеря дори ключовете, но нямаше да понасям безропотно някакъв си вещер да се държи презрително с мен.
— Притеснявам се, че вие, една Бишъп, общувате с вампир. — Вдигна ръка, когато видя, че се каня да протестирам. — Нека не се обиждаме с още неистини. Вместо да сте отвратена от това животно, както е редно, вие сте му благодарна.
Не отговорих, но вътрешно кипях.
— Освен това съм загрижен, че сме опасно близо до мига, в който ще привлечем вниманието на човеците — продължи той.
— Опитах се да прогоня свръхестествените същества от библиотеката.
— Да, но това не е обикновена библиотека, нали? Вампир сее смърт край Уестминстър, оставяйки след себе си обезкървени трупове. Демоните са необичайно тревожни, защото както винаги са подвластни на собствената си лудост и промените в енергийните полета на света. Не можем да си позволим да бъдем разкрити.
— Казахте на репортерите, че в тези убийства няма нищо свръхестествено.
Нокс ме изгледа невярващо.
— Нали не очаквате да кажа всичко пред човешки същества?
— Всъщност очаквам, особено когато ви плащат.
— Вие сте не само самонадеяна, ами и глупава. Това ме изненадва, д-р Бишъп. Баща ви се славеше със здравия си разум.
— Имах тежък ден. Това ли е всичко? — Станах рязко и тръгнах към вратата. Дори при нормални обстоятелства ми бе тежко да говоря за родителите си с някой друг, освен със Сара и Ем. А сега, след разкритието на Джилиан, това ми се струваше направо неприлично.
— Не, не е — каза грубо Нокс. — Въпросът, който в момента най-много ме интригува, е как невежа вещица без никакво обучение успя да развали магията на толкова опитни същества, колкото вие никога няма да бъдете.
— Значи затова ме наблюдавате. — Седнах отново и се облегнах.
— Не бъдете толкова самодоволна — укори ме той рязко. — Успехът ви може и да е случайност, заради годишнината от направата на магията. С времето заклинанията понякога отслабват, а годишнините са особено непредвидими. Все още не сте поискали книгата отново, но когато го направите, може да не ви е толкова лесно като първия път.
— И каква годишнина празнуваме?
— Шестстотин години.
Бях се чудила защо й е на някоя вещица да омагьосва книга. Предполагах също така, че през цялото време някой е търсил този ръкопис.
Върнахме се към Матю Клермон и неговия интерес към Ашмол.
— Значи следите мисълта ми, така ли? Следващия път, когато се видите с вашия вампир, питайте го какво е правил през есента на 1859 година. Съмнявам се да ви каже истината, но може да се изпусне достатъчно, че сама да разберете.
— Уморена съм. Защо не ми кажете като вещер на вещица какъв е вашият интерес към Ашмол? — Бях чула защо демоните търсят ръкописа. Дори Матю ми бе обяснил някои неща. Но мотивите на Нокс бяха липсващото парче от пъзела.
— Тази книга ни принадлежи — подчерта свирепо Нокс. — Ние сме единствените същества, които могат да проумеят тайните й, и само на нас може да се има доверие да я съхраняват.
— Какво толкова има в този ръкопис? — попитах. Нервите ми вече не издържаха.
— Първата магия, която някога е правена. Описани са заклинанията, които крепят света. — Нокс придоби замечтано изражение. — Тайната на безсмъртието. Как вещиците са създали първия демон. Как вампирите могат да бъдат унищожени веднъж завинаги. — Очите му пронизаха моите. — Това е източникът на цялата ни власт, минала и настояща. Не можем да позволим да попадне в ръцете на демоните или вампирите, или пък у хората.