Колко приятно си прекарваме времето!
— Боже мой, Поаро! — възкликнах аз. — Значи ли това, че този изверг смята да извърши второ убийство.
— Естествено, Хейстингс, ти какво друго очакваш? Или си мислеше, че Андоувърската афера е просто един изолиран случай? Нима не помниш, че казах: „Това е началото“?
— Но това е ужасно!
— Да, това е ужасно!
— Имаме работа с вманиачен убиец.
— Да.
Неговото спокойствие беше по-внушително от всякакво избухване. Потреперах и му върнах писмото.
Утрото ни завари на заседание на високо равнище. Присъствуваха главният инспектор на Съсекс, помощник-комисарят на криминалното отделение, инспектор Глен от Андоувър, груповият полицейски началник на съсекската полиция — Картър, Джап, един млад инспектор на име Кроум и доктор Томпсън — известният психиатър. Този път клеймото върху плика беше от Хампстед, но според Поаро не биваше да се придава голямо значение на този факт.
Случаят беше разгледан от всички страни. Доктор Томпсън беше приятен човек на средна възраст, който въпреки образованието си се изразяваше па прост език, като избягваше професионалната терминология.
— Няма съмнение — каза помощник-комисарят, — че двете писма са дело на една и съща ръка. И двете са написани от един и същ човек.
— И можем да сме сигурни, че този човек е извършил андоувърското убийство.
— Точно така. И сега имаме едно конкретно предупреждение, че второ убийство е насрочено за 25-ти — това е в други ден — в Бексхил. Какви мерки можем да вземем?
Главният инспектор на Съсекс погледна към груповия началник.
— Е, Картър, какво ще кажете?
Картър поклати важно глава.
— Трудно е да се каже, сър. Нищо не ни подсказва коя може да бъде жертвата. Казано ясно и просто: какви мерки можем да вземем?
— Имам една идея — промърмори Поаро.
Всички лица се обърнаха към него.
— Мисля, че е вероятно презимето на предполагаемата жертва да започва с буквата „В“.
— Това е вече нещо — каза груповият началник колебливо.
— Азбучен комплекс — каза доктор Томпсън замислено.
— Само предполагам — нищо повече. Мина ми през ума, когато гледах името Ашър написано ясно вред вратата на магазина на жената, убита миналия месец. Затова, като прочетох в писмото Бексхил, ми хрумна, че може би както мястото, така и жертвата са избрани по азбучен ред.
— Възможно е — каза доктороът, — но, от друга страна, името Ашър може да е чисто съвпадение, а жертвата и този път, независимо от името, да бъде стара жена, собственичка на магазин. Не забравяйте, че имаме работа с един луд. Засега той все още не ни е оставил следи, които да изяснят подбудите му.
— Може ли един луд да има подбуди, сър? — попита груповият началник скептично.
— Разбира се, че може. Твърдата логика е една от характерните черти на манията за убийство. Един луд може да си внуши, че е предопределен от всевишния да убива свещеници, лекари или стари жени в магазини за цигари и винаги зад това се крие някаква съвсем логична причина. Не бива да си втълпяваме, че подборът му е обезателно по азбучен ред. Това, че Бексхил следва след Андоувър, може да е чисто съвпадение.
— Но поне можем да вземем някакви предпазни мерки, Картър, и да предупредим всички, чиито имена започват с В, особено собствениците на малки магазинчета, и да сложим постове около магазините за цигари и вестници, обслужвани от един човек. Не мисля, че можем да направим нещо повече от това. И, естествено, да не изпускаме от очи никой чужденец, доколкото е по силите ни.
Груповият началник изстена:
— Сега, когато разпускат училищата и започват ваканциите и отпуските? Градът ще бъде наводнен от летовници тази седмица.
— Длъжни сме да направим всичко, каквото можем — отсече главният инспектор.
Инспектор Глен също взе думата:
— Аз няма да изпускам от очи никой, свързан с делото „Ашър“. Онези двамата свидетели, Партридж и Ридъл, и естествено самия Ашър. Ако проявят някакво желание да напуснат Андоувър, ще бъдат проследени.
След още няколко предложения и малко общи приказки съвещанието приключи.
— Поаро — казах аз, когато вървяхме покрай реката, — това престъпление сигурно може да бъде предотвратено.
Той обърна измореното си лице към мене.
— Като противопоставим здравия разум на целия град срещу лудостта на един ли? Боя се, Хейстингс, много се боя… Спомни си колко дълго продължи успехът на Джек Великолепния.
— Това е ужасно — казах аз.
— Лудостта, Хейстингс, е нещо ужасно… Страхувам се, много се страхувам…