ГЛАВА IX
УБИЙСТВОТО В БЕКСХИЛ-ОН-СИИ
Все още помня събуждането си сутринта на 25-ти юли. Трябва да беше около седем и половина.
Поаро стоеше до леглото ми и леко ме разтърсваше за рамото. Хвърляйки бърз поглед към лицето му ме върна от състоянието на полусъзнание към пълното владение на сетивата си.
— Какво става? — изисках отговор аз и бързо се изправих да седна.
Неговият отговор прозвуча простичко, но силно вълнение се криеше зад думите, които произнесе:
— Случи се!
— Какво? — извиках. — Искаш да кажеш… Но днес е 25-ти.
— Случи се миналата нощ, или по-скоро през малките часове на сутринта.
Скочих от леглото и докато бързо си оправих тоалета, той ми разказа накратко какво беше научил по телефона.
— Тялото на младо момиче е било намерено край брега на Бексхил. Тя е била идентифицирана като Елизабет Бърнард, сервитьорка в едно от кафенетата. Живеела е с родителите си и наскоро си е построила бунгало. Медицинската експертиза е определила времето на смъртта между 11:30 и 1:00 часа след полунощ.
— Сигурни ли са, че това е престъплението? — попитах докато припряно насапунисвах лицето си.
— „ABC“, отворен на влаковете до Бексхил, е намерен всъщност под тялото.
Аз потръпнах.
— Това е ужасно.
— Вярвай ми, Хейстингс. Не искам втора трагедия за моя сметка.
Аз печално избърсах кръвта от брадата си.
— Какъв е планът на нашата операция? — попитах аз.
— Колата ще е тук всеки момент. Аз ще ти донеса чаша кафе, за да не се забавим с тръгването.
Двадесет минути по-късно ние бяхме в една бърза полицейска кола, пресичайки Темза на път да се измъкнем от Лондон.
С нас беше инспектор Кроум, който присъствуваше на съвещанието преди два дни и комуто официално беше поверен случаят.
Кроум беше много различен тип служител от Джап. Той беше много по-млад, мълчалив и надменен човек. Добре образован и начетен, за мен той беше с няколко нива прекалено доволен от себе си. Напоследък той беше спечелил слава при серия от убийства на деца след като търпеливо заловил престъпника, който сега беше в Броудмор.
Очевидно той беше подходяща личност да бъде натоварен с настоящия случай. Но аз мислех, че самият той малко прекалено отдаваше значение този факт. В неговото държание към Поаро имаше сянка на снизхождение. Той му отстъпваше като по-млад на по-стар човек, съзнателно като ученик на учител.
— Имах полезен продължителен разговор с Др. Томпсън — каза той. — Той се интересува много от интелекти тип „вериги“ или „серии“. Лаик не може, разбира се, да оцени по-фините пунктове от медицинска гледна точка, когато те се появят. — Той се изкашля. — Безспорно в моят последен случай (не зная дали сте чели за него — случаят с Мейбъл Хомър, ученичката от Мъзуел Хил), разбирате ли, този човек, Капър, беше необикновен. Беше удивително трудно да свържа това престъпление с него — и то беше неговото трето. Той изглеждаше толкова здравомислещ, колкото вас. Но има разнообразни тестове — словесни капани, разбирате ли, доста модерни; разбира се, нямало е нищо подобно по ваше време. Веднъж като предизвикаш някой да се издаде, хванал си го! Той знае, че ти знаеш и нервите му го предават. Той започва да се издава наляво и надясно.
— Дори по мое време това се случваше понякога — каза Поаро.
Инспектор Кроум го погледна и измърмори разговорливо:
— О, да?
Между нас настъпи мълчание за известно време. Когато минахме Ню Крос Стейшън, Кроум каза:
— Ако има нещо, което искате да ме питате относно случая, моля питайте.
— Вие нямате, предполагам, описание на мъртвото момиче?
— Тя е на двадесет и две години, работи като сервитьорка в кафене Джинджър Кат.
— Pas ca18. Чудех се дали е била хубава?
— Относно това нямам информация — каза инспектор Кроум с намек за отдръпване. Неговото поведение казваше: „Наистина… тези чужденци! Всички са еднакви!“
Слаб поглед на развеселеност се появи в очите на Поаро.
— Това не Ви изглежда важно, нали? Все пак, pour une femme19, това е от първа важност. Често това решава нейната съдба!
Поаро започна разговор отново чак когато наближавахме Севън Оукс.
— Бяхте ли информиран, по случайност, как и с какво е било удушено момичето?
Инспектор Кроум отговори кратко:
— Удушена е със собствения й колан — научих че е дебел, плетена изработка.
Поаро отвори широко очи.
— Аха — каза той, — най-малкото имаме късче информация, което е много определено. На човек това би трябвало да му говори нещо, нали?
— Не съм го видял все още — каза инспектор Кроум студено.
Аз се почувствах раздразнен от предпазливостта на този човек и от неговата липса на въображение.