— Популярността ви ще нарасне — каза инспектор Келси обнадеждаващо, — ще видите. Няма да смогнете да сервирате чай достатъчно бързо.
— Отвратително — каза мис Мериън. — Наистина отвратително. Това кара човек да се отчае от човешката природа. — Но въпреки всичко очи й проблеснаха.
— Какво можете да ми кажете за мъртвото момиче, мис Мериън?
— Нищо — каза мис Мериън уверено, — абсолютно нищо.
— Тя от колко време работеше тук?
— Това е второто й лято.
— Бяхте ли доволна от нея?
— Тя беше добра сервитьорка — бърза и услужлива.
— Тя беше хубава, да? — запита Поаро.
Мис Мериън на свой ред му хвърли един поглед „О, тези чужденци!“.
— Тя беше хубаво, чисто момиче — каза тя сдържано.
— Осем часа. Ние затваряме в осем. Не сервираме вечеря. Няма търсене за нея. За бъркани яйца и чай (Поаро потръпна) хората идват до седем часа и понякога по-късно, но до 6:30 наплива свършва.
— Тя спомена ли пред Вас как възнамерява да си прекара вечерта?
— Определено не — каза мис Мериън категорично. — Ние не сме по тежи неща.
— Никой ли не дойде да пита за ней или нещо такова?
— Не.
— Тя изглеждаше ли както обикновено? Не беше ли развълнувана или подтисната?
— Наистина не мога да кажа — каза мис Мериън резервирано.
— Колко сервитьорки работят за вас?
— Две редовни и още две извънредни от 20-ти юли до края на август.
— Но Елизабет Бърнард не беше една от извънредните?
— Мис Бърнард беше от редовните.
— Да ми кажете нещо за другата редовна?
— Мис Хайли? Тя е много фина млада дама.
— Тя и мис Бърнард бяха ли приятелки?
— Всъщност не бих могла да кажа.
— Може би е по-добре да си поприказваме с нея.
— Сега?
— Ако сте съгласна.
— Ще я изпратя при вас — каза мис Мериън ставайки. — Моля, задръжте я за колкото може по-кратко. Сега е сутрешния наплив за кафе.
Лукавата и сприхава22 мис Мериън излезе от стаята.
— Много изтънчено — отбеляза инспектор Келси. Той изимитира предвзетия тон на дамата. — Всъщност не бих могъл да кажа.
Закръглено момиче, останало леко без дъх, с тъмна коса, розови бузи и опулени от вълнение очи, нахлу вътре.
— Мис Мериън ме изпрати — обяви тя бездиханна.
— Мис Хайли?
— Да, това съм аз.
— Познавахте ли Елизабет Бърнард?
— О, да, познавах Бети. Не е ли ужасно? Просто е прекалено ужасно. Не мога да повярвам, че е истина. Цяла сутрин казвам на момичетата, че не мога да повярвам. „Знаете ли, момичета,“ — казвам им — „направо не изглежда реално“. Бети! Искам да кажа, Бети Бърнард, която е била тук през цялото време, убита! „Аз просто не мога да повярвам“ — казах. Пет или шест пъти се ощипах, само за да видя няма ли да се събудя. Бети убита… Това… Е, добре, разбирате какво искам да кажа… Не изглежда реално.
— Познавахте ли убитото момиче добре? — попита Кроум.
— Е, тя работи тук по-дълго от мен. Аз съм тук само от март. Тя беше тук миналата година. Беше по-скоро тиха, ако разбирате какво искам да кажа. Тя не беше от тези, които се шегуват или смеят много. Не казвам, че беше точно мълчалива… Тя напълно знаеше как да се забавлява достатъчно… Но тя не… Е, тя беше тиха и не беше мълчалива, ако ме разбирате.
Ще кажа за инспектор Кроум, че той беше извънредно търпелив. За свидетел, закръглената хубавичка мис Хайли беше постоянно вбесяваща. Всяко изказване, което направи, беше повторено и казано по друг начин половин дузина пъти. Окончателният резултат беше безсъдържателен до крайност.
Тя не е била в условия на близки приятелски отношения с мъртвото момиче. Можеше да се предположи, че Елизабет Бърнард е считала, че превъзхожда мис Хайли. Тя е била дружелюбна през работните часове, но момичетата не са знаели много за нея през другото време. Елизабет Бърнард е имала „приятел“, който работел като агент за продажба на имоти близо до гарата. Корт & Брънскил. Не, той не беше нито мистър Корт, нито мистър Брънскил. Той беше служител там. Тя не знаеше неговото име. Но тя знаеше добре как изглежда той. Добре изглеждащ, о, много добре изглеждащ, и винаги толкова хубаво облечен. Ясно, имаше отсянка на ревност в сърцето на мис Хайли. Накрая всичко се сведе то това — Елизабет Бърнард не е доверила на никого от кафенето плановете си за вечерта, но по мнението на мис Хайли тя е имала намерение да се срещне с нейния „приятел“. Била е облечена в нова бяла рокля, „винаги толкова сладка с едно от тези нови деколтета.“