Поприказвахме с всяко от другите две момичета, но без по-нататъшни резултати. Бети Бърнард не е казала нищо за нейните планове и никой не я е забелязал в Бексхил през вечерта.
ГЛАВА X
БЪРНАРДОВИ
Родителите на Елизабет Бърнард живееха в бързо сглобяемо бунгало, едно от петдесетината такива, издигнати напоследък от спекулиращ строителен предприемач накрая на града. Наименованието на модела беше „Лиандуньо“.
Мистър Бърнард, здрав, изглеждащ смутено мъж на около петдесет и пет, беше забелязал приближаването ни и стоеше да ни чака пред вратата.
— Влезте, господа — каза той.
Инспектор Келси взе инициативата.
— Това е инспектор Кроум от Скотланд Ярд, сър — каза той. — Той дойде да ни помогне в тази работа.
— Скотланд Ярд? — каза мистър Бърнард обнадеждено. — Това е добре. Този злодей, който убива, трябва да бъде задържан. Бедното ми малко момиче. — Спазъм от мъка деформира лицето му.
— А това е мистър Еркюл Поаро, също от Лондон, и ъ…
— Капитан Хейстингс — каза Поаро.
— Радвам се да се запознаем, господа — каза мистър Бърнард механично. — Влезте в уютната стая. Не зная дали жена ми ще може да стане да ви види. Тя е напълно смазана.
Все пак, докато бяхме въведени във всекидневната, мисис Бърнард се появи. Личеше, че беше плакала горчиво — очите й бяха зачервени и ходеше с несигурната походка на човек, който е претърпял голям шок.
— Защо, майко, всичко е наред — каза мистър Бърнард. — Сигурна ли си, че си добре, а?
Той я погали по рамото и я сложи да седне на стола.
— Суперинтендантът беше много внимателен — каза мистър Бърнард. — След като ни донесе новината, той каза, че ще остави всичките въпроси за по-късно, когато превъзмогнем първичния шок.
— Това е прекалено жестоко! О, това е прекалено жестоко! — изплака мисис Бърнард просълзена. — Това е най-жестоко нещо, което някога е съществувало!
Гласът й имаше леко мелодична интонация, която ми се стори за момент чуждестранна, докато не си спомних името на портата и разбрах, че „някога е същестфуфало“ с нейния говор беше в действителност доказателство за нейния Уелски произход.
— Знам, че е много болезнено, госпожо — каза инспектор Кроум. — И ние всички ви симпатизираме, но искаме да знаем всички възможни факти, за да започнем да работим възможно най-бързо.
— Това е разумно, така е — каза мистър Бърнард, поклащайки глава одобрително.
Разбрах, че дъщеря ви била на двадесет и три. Тя е живяла тук с вас и е рабитила в Джинджър Кат кафе. Това вярно ли е?
— Така е.
— Това е ново жилище, нали? Къде живеехте преди?
— Аз бях в железарския бизнес в Кенингтън. Пенсионирах се преди две години. Винаги съм искал да живея до морето.
— Вие имате две дъщери?
— Да. По-голямата ни дъщеря работи в офис в Лондон.
— Не бяхте ли разтревожен, когато дъщеря Ви не се прибра снощи вкъщи?
— Ние не знаехме, че не се е прибрала — каза мисис Барбард в сълзи. — Татко и аз винаги си лягаме рано. 9 часа е нашето време за лягане. Ние не разбрахме, че Бети не се е прибрала докато полицейският служител дойде и каза… и каза… — Тя рухна.
— Беше ли й навик на дъщеря Ви да… ъ-ъ… се връща късно?
— Знаете как са момичетата на днешно време, инспекторе — каза Бърнард. — Независими. Такива са те. През летните вечери те не бързат да се прибират вкъщи. Винаги едно и също — Бети обикновено си беше вкъщи в 11.
— Как си влизаше вътре? Беше ли вратата отворена?
— Оставяхме ключа под постелката… Това е, което правехме винаги.
— Носи се слух, вярвам, че дъщеря ви е била сгодена и щяла да се жени?
— В наши дни тези въпроси не се поставят толкова официално — каза мистър Бърнард.
— Неговото име е Доналд Фрейзър и аз го харесвам. Аз го харесвам много — каза мисис Бърнард. — Бедното момче, ще бъде нещастие за него… тази новина. Чудя се дали е разбрал вече?
— Разбрах, че работи в Корт & Брънскил?
— Да, те са агенти за недвижими имоти.
— Той имаше ли навик да се среща с дъщеря ви най-вече вечер след като тя свърши работа?
— Не всяка вечер. Веднъж или два пъти на седмица би било по-вярно.
— Знаете ли дали тя щеше да се среща с него вчера?
— Тя не каза. Бети никога не говореше много за това къде ходи и какво прави. Но тя, Бети, беше добро момиче. О, не мога да повярвам… — мисис Бърнард започна отново да ридае.
— Запази самообладание, стара жено. Опитай се да се държиш, майко — подтикна я мъжът й. — Ние трябва да стигнем до дъното на това.
— Сигурна съм, че Доналд никога не би… никога не би… — изхлипа мисис Бърнард.
— Сега ти трябва да запазиш самообладание — повтори мистър Бърнард. — Желая от Господ да бих могъл да ви помогна… Но простият факт е, че не знам нищо… абсолютно нищо, което може да ви помогне да откриете подлия негодник, който го е извършил. Бети беше само едно весело, щастливо момиче… със скромен млад приятел, с който тя… е, ние го наричахме да излизаш, в дните когато бях млад. Защо който и да било би искал да я убие просто ме разбива… Не мога да го проумея.