ГЛАВА XI
МЕГЪН БЪРНАРД
Както казах, думите на Мегън Бърнард и още повече лекия, делови тон, с който ги произнесе, ме накараха да подскоча.
Поаро само наведе сериозно глава.
— A la bonne heure23 — каза той. — Вие сте интелигентна, мадмоазел.
Мегън Бърнард каза със съшия безпристрастен глас:
— Бях много привързана към Бети. Но обичта ми не можеше да ме заслепи до такава степен, че да не видя каква малка глупачка беше тя, а понякога дори й го казвах. Така е между сестри.
— А тя обръщаше ли внимание на съветите Ви?
— Вероятно не — каза Мегън цинично.
— Може ли да се уточните, мадмоазел?
Момичето се поколеба за момент. Поаро каза с лека усмивка:
— Ще ви помогна. Чух какво казахте на Хейстингс — че сестра Ви е била едно живо и щастливо момиче, което не се е занимавало с мъже. Това беше un peu24 обратно на истината, нали?
Мегън каза бавно:
— Бети не вършеше нищо лошо. Искам да разберете това. Беше честно момиче и не беше от тая категория момичета, които завързват връзки за ден-два. Нищо подобно. Но тя обичаше да я извеждат и да танцува. Обичаше евтините ласкателства, комплиментите и неща от този род.
— Беше привлекателна, да?
Този въпрос, зададен за трети път, най-после получи отговор. Мегън се смъкна от масата, отиде до куфара, отвори го и извади нещо, което подаде на Поаро.
В една кожена рамка се виждаха главата и раменете на русо, усмихнато момиче. Косата й очевидно е била скоро къдрена, понеже стоеше около главата й като ореол от ситни къдрици. Усмивката й беше лукава и изкуствена. В действителност това беше едно лице, което не можеше да се нарече красиво, но безспорно притежаваше някаква евтина привлекателност. Поаро върна снимката и каза:
— Не си приличате двете, мадмоазел.
— О, аз съм по-грозната. Винаги съм знаела това.
Изглеждаше, като че ли тя отминава факта с безразличие.
— В какво отношение по-точно мислите, че сестра Ви се е държала глупаво? Искате да кажете може би в отношенията си с Доналд Фрейзър?
— Точно това имам предвид. Дон е много тих човек, но той… е, естествено той би се възмутил от някои неща… и тогава…
— И тогава какво, мадмоазел? Погледът му се впи в нея.
Може би си въобразявам, но ми се стори, че тя се поколеба за миг, преди да отговори.
— Страхувах се, че той можеше да я изостави. А би било жалко. Той е много упорит и старателен мъж и щеше да стане добър съпруг от него.
Поаро все още я гледаше втренчено. Тя не трепна от този поглед, а му отвърна със също такъв сериозен поглед и вложи още нещо в него, нещо, което ми напомни за първоначалния й предизвикателен и презрителен маниер.
— Така значи — каза той най-после, — вече не говорим истината.
Тя повдигна рамене и тръгна към вратата.
— Е — каза тя. — аз направих, каквото можах, за да ви помогна.
Гласът на Поаро я спря.
— Почакайте, мадмоазел. Имам да Ви кажа още нещо. Върнете се.
Тя се подчини, макар и неохотно. И за мое учудване Поаро се впусна да разказва историята с писмата на ABC, убийството в Андоувър и железопътните справочници, намерени край труповете. Той нямаше никакво основание да се оплаче от липса на интерес от нейна страна. Устните й се разтвориха, очите й блеснаха, не изпускаше нито една дума.
— Всичко това вярно ли е?
— Да, вярно е.
— И Вие наистина искате да кажете, че сестра ми е била убита от някой отвратителен вманиачен убиец?
— Точно така.
Тя си пое дълбоко дъх.
— О, Бети, Бети, колко… колко ужасно!
— Виждате, мадмоазел, че можете да дадете сведенията, които Ви искам, без да се замислите дали те навреждат на някого или не.
— Да, сега разбирам.
— Тогава нека да продължим нашия разговор. Аз вече съм си съставил мнение, че Доналд Фрейзър е може би буен и ревнив, така ли?
Мегън Бърнард каза тихо:
— Имам вяра във Вас, мосю Поаро. Ще Ви кажа самата истина. Дон е, както казах, много тих човек, ако разбирате какво искам да кажа. Не може винаги да изрази с думи това, което чувствува. Но вътре в себе си той приема много дълбоко нещата. А освен това е ревнив по природа. Винаги ревнуваше Бети. Той изцяло й беше предан, а, разбира се, и тя беше много привързана към него, но не беше в природата на Бети да обича някого и да не забелязва никого наоколо. Тя не беше създадена по този начин. Тя излизаше с всеки симпатичен мъж, който би прекарал времето си с нея. И понеже работеше в „Рижата котка“, тя винаги имаше допирни точки с мъже особено през летните ваканции. Имаше много остър език и когато я закачаха, си връщаше по същия начин. А след това се случваше да излиза с тях и да ходи на кино или нещо такова. Но нищо сериозно, нищо по-дълбоко. Тя просто обичаше да се забавлява. Казвате, че тъй като един ден ще се задоми с Дон, по-добре ще бъде да се забавлява, докато може.