Мегън спря и Поаро каза:
— Разбирам. Продължете.
— И точно тези нейни схващания Дон не можеше да разбере. Не можеше да разбере защо, ако тя наистина го обича, иска да излиза с други мъже. И няколко пъти си имаха бурни разправии за тези работи.
— Мосю Дои не беше вече тих?
— Така е с всички тихи хора, когато излезнат извън кожата си, те избухват в пълния смисъл на думата. Дон беше толкова буен, че Бети се изплаши.
— Кога беше това?
— Имаше едно спречкване преди почти една година и друго, още по-лошо, точно преди месец. Аз се бях върнала в къщи за уикенда и направих така, че отново да се помирят; тогава се опитах да влея малко акъл в главата на Бети. Казах й, че е една малка глупачка. А тя само твърдеше, че нищо лошо не върши. Това беше така, но все пак тя не вървеше по правия път. Разбирате ли, след скарването преди една година тя придоби навика да казва някоя и друга лъжа, ръководейки се от принципа, че сърцето не тъжи за това, което главата не знае. Последното сблъскване стана, понеже тя беше казала на Дон, че отива в Хастингс с една приятелка, а той научи, че е била в Инстбурн с някакъв мъж. Мъжът се оказа женен и също държеше тази връзка в тайна; това влоши нещата още повече. Той й направи ужасна сцена — Бети крещеше, че все още не е омъжена за него и има право да излиза, с когото си поиска, а Дон, целият побледнял и разтреперан, каза, че някой ден… някой ден…
— Да?
— Той ще извърши убийство… — каза Мегън с тих глас.
Тя млъкна и се втренчи в Поаро.
Той бавно кимна с глава няколко пъти.
— И поради това Вие се страхувахте…
— Нито за миг дори не съм си помислила, че той наистина би го направил! Но ме беше страх, че ще се разчуе — кавгата и всичко, което той каза, — няколко души знаеха за това.
Поаро отново поклати замислено глава.
— Точно така. И мога да кажа, мадмоазел, че ако не бяха егоизмът и болезнената суета на убиеца, така щеше и да стане. Ако Доналд Фрейзър остане вън от всякакво подозрение, то ще се дължи само на налудничавите хвалби на ABC.
Той помълча известно време и после попита:
— Знаете ли дали напоследък сестра Ви се е срещала с този женен човек или въобще с някой друг мъж?
Мегън поклати глава.
— Не знам. Виждате, че не живея ТУК.
— Но как мислите?
— Може да не се е срещала отново именно с този човек. Той сигурно е изчезнал, щом е видял, че може да стане скандал, но не бих се учудила, ако Бети… е казала отново на Дон някоя и друга лъжа. Разбирате ли, тя обичаше толкова много да танцува и да ходи на кино, а Дон не можеше да си позволи лукса да я извежда непрекъснато.
— Щом е така, има ли вероятност тя да се е доверила на някого? Например на момичето от кафенето?
— Не мисля. Бети не можеше да понася тази Хайли. Намираше, че е проста. А другите момичета бяха нови. Пък и Бети не беше от този тип хора, които споделят преживяванията си.
Звънецът остро иззвъня над главата на момичето. Тя отиде до прозореца, погледна навън и рязко се дръпна назад.
— Това е Дон…
— Доведете го тук — каза Поаро бързо. — Бих искал да поговоря с него, преди нашият добър инспектор да го поеме в ръцете си.
Мегън Бърнард изхвръкна от кухнята като стрела и няколко секунди по-късно се върна, като водеше за ръка Доналд Фрейзър.
ГЛАВА XII
ДОНАЛД ФРЕЙЗЪР
От пръв поглед ми стана жал за младия мъж. Побледнялото му, измъчено лице и неразбиращ поглед показваха колко силен се е оказал ударът за него.
Той беше добре сложен, симпатичен млад мъж, висок почти шест фута, не красив, но с приятно лице, покрито с лунички, с високи скули и огненочервена коса.
— Какво е това, Мегън? — попита той. — Защо тук? За бога, кажи ми… Аз току-що чух, че… Бети…
Гласът му му измени.
Поаро бутна напред един стол и той се отпусна в него. После моят приятел извади от джсба си малко, плоско шише, изсипа част от съдържанието му в първата чаша, която видя върху кухненския бюфет, и каза:
— Изпийте това, мистър Фрейзър, ще Ви стане по-добре.
Младият мъж послуша. Брендито възвърна естествения цвят на лицето му. Той седна поизправено в креслото и пак се обърна към момичето. Този път говореше спокойно, със самообладание:
— Предполагам, че е истина — каза той. — Бети е… мъртва… убита?
— Истина е, Дон.
Той каза, сякаш не съзнаваше, че говори:
— Сега ли идваш от Лондон?
— Да, татко ми телефонира.
— С влака от 9:30 предполагам?
Съзнанието му, явно, искаше да избяга от действителността и за по-безопасно той говореше тези банални фрази.