— Да.
За една-две минути се възцари тишина, после Фрейзър каза:
— А полицията? Предприела ли е нещо?
— Сега са горе. Ровят се из вещите на Бети, доколкото ми е известно.
— Имат ли някаква идея кой…? Не знаете ли…?
Той млъкна.
Беше от тези стеснителни и чувствителни хора, за които е мъчително да произнасят тежки думи.
Поаро се приближи малко към него и го заговори. Тонът му беше сух и делови, сякаш се интересуваше от някаква незначителна дреболия.
— Каза ли Ви мис Бърнард снощи къде отива?
Фрейзър отговори някак си автоматично:
— Каза, че отива с приятелка в Сейнт Леонард.
— Вие повярвахте ли й?
— Аз… — Изведнъж автоматът се съживи. — Какво искате да кажете, дявол да го вземе?
И като гледах това изкривено от внезапна ярост, заплашително лице, ми стана ясно, че едно момиче има основание да се страхува да събуди гнева му.
Поаро каза отсечено:
— Бети Бърнард е била убита от някой вманиачен убиец и Вие ще ни помогнете да го хванем, само ако говорите истината.
Погледът му за миг се спря на Мегън.
— Така е, Дон — каза тя. — Моментът не е подходящ да мислим за собствените си чувства. Трябва да бъдеш искрен.
Доналд погледна подозрително Поаро.
— Кой сте Вие? Не сте ли от полицията?
— Аз съм по-добър от полицията — каза Поаро.
В думите му не прозвуча нито самодоволство, нито високомерие. За него това беше просто факт.
— Кажи му всичко — каза Мегън.
Доналд Фрейзър капитулира.
— Аз… не бях сигурен — каза той. — Когато ми го каза, й повярвах. И през ум не ми мина да се усъмня. Но по-точно… Изглежда е имало нещо странно в държанието й. Аз… такова… започнах да се съмнявам…
— Да? — каза Поаро.
Той беше седнал срещу Доналд Фрейзър. Погледът му беше впит в очите на Доналд и като че ли го хипнотизираше.
— Срамувах се, че съм толкова подозрителен. Но… аз наистина подозирах… Мислех да сляза на крайбрежната улица и да я проследя, като излезе от кафенето. Всъщност аз така и направих. Но после разбрах, че не бива. Бети можеше да ме види и да се разсърди. Тя щеше да разбере веднага, че я следя.
— И какво направихте?
— Отидох в Сейнт Леонард. Бях там около 8 часа. После следях автобусите, да не би да е в някой от тях. Но от нея нямаше и следа.
— И тогава?
— Аз направо се побърках. Бях убеден, че е с някой мъж. Помислих, че е много вероятно да я е закарал с кола до Хастингс. Ходих и там — лутах се из хотелите и ресторантите, висях около кината, бях и на вълнолома. Страшно глупаво от моя страна. Дори да беше там, вероятността да я открия беше нищожна, а има и много други места, където можеше да я е завел, освен Хастингс.
Той млъкна. Макар че говореше спокойно, аз долових нотки от сляпата, зашеметяваща мъка и гняв, обзели го по времето, за което разказваше.
— Накрая се отказах и се прибрах.
— По кое време?
— Не знам. Вървях пеша. Трябва да е било полунощ или дори и по-късно, когато съм се прибрал.
— Тогава…
Вратата на кухнята се отвори.
— А, тука ли сте? — каза инспектор Келси.
Инспектор Кроум го отмести, стрелна с поглед Поаро, после погледна двамата непознати.
— Мис Мегън Бърнард и мистър Доналд Фрейзър — представи ги Поаро.
— Това е инспектор Кроум от Лондон — каза той.
Обръщайки се към инспектора, той каза:
— Докато вие търсехте горе, аз поговорих с мис Бърнард и мистър Фрейзър и се опитах да открия нещо, което да хвърли светлина върху убийството.
— Нима? — каза инспектор Кроум, като явно мисълта му беше отправена не към Поаро, а към новодошлите.
Поаро се оттегли в хола. Когато минаваше покрай Келси, последният го попита любезно:
— Научихте ли нещо?
Но вниманието му бе отвлечено от колегата му и той не дочака отговора. Присъединих се към Поаро в хола.
— Нещо направи ли ти впечатление, Поаро? — попитах аз.
— Само учудващото великодушие на убиеца, Хейстингс.
Не посмях да кажа, че си нямах никаква представа какво има предвид той.
ГЛАВА XIII
ЗАСЕДАНИЕТО
Заседания!
Цялата афера ABC е свързана в паметта ми със заседания.
Заседания в Скотланд Ярд. В апартамента на Поаро. Официални заседания. Неофициални заседания.
На това заседание, за което става дума, трябваше да се реши дали да се даде гласност в пресата на анонимните писма или не.
Убийството в Бексхил привлече много повече внимание, отколкото това в Андоувър.
Естествено, в бексхилското убийство имаше повече сензационни елементи. Преди всичко жертвата беше младо и хубаво момиче. Освен това беше станало в едно много известно курортно място. Всички подробности от убийството се обсъждаха всеки ден във вестниците и се скалъпваха плоски измислици. На справочника „ABC“ също бе отделено нужното внимание. Най-разпространената версия беше, че е бил купен от убиеца там на място и че е ценна улика срещу самоличността му. Освен това показвал, че убиецът е пристигнал с влак и е имал намерение след това да отиде в Лондон.