В оскъдните репортажи за андоувърското убийство справочникът въобще не фигурираше, така че засега обществеността още не беше видяла връзката между двете убийства.
— Трябва да решим каква политика ще поведем — каза помощник-комисарят. — Трябва да обмислим кое ще ни доведе до по-добри резултата. Дали да направим публично достояние фактите и да потърсим съдействието на хората; в този случай няколко милиона хора ще обединят усилията си в търсенето на един луд…
— Той не изглежда като луд — прекъсна го доктор Томпсън.
— …като се следи кой купува „ABC“ справочници и така нататък. На това можем да противопоставим предимството от тайното разследване, да не дадем на нашия човек да разбере какво правим, но пък, от друга страна, той знае много добре, че ние знаем. Той нарочно привлече нашето внимание върху себе си с писмата. Е, Кроум, какво е Вашето мнение?
— Аз виждам нещата така, сър. Ако направим случая публично достояние, ние ще действуваме в интерес на ABC. Той точно това иска — известност, слава. Това му е целта. Прав съм, нали, докторе? Той иска да направи сензация.
Томпсън кимна.
Помощник-комисарят каза замислено:
— Значи Вие сте за това да осуетим намеренията му. Да му откажем славата, която гони. Какво ще кажете Вие, мосю Поаро?
Поаро не отвърна веднага. Когато най-накрая проговори, той внимателно подбираше думите си.
— Трудно ми е да кажа, сър Лайънъл — каза той. — Аз съм, така да се каже, заинтересувана страна. Предизвикателството беше изпратено на мене. Ако кажа: „Потулете фактите, не ги обявявайте публично“, може да се изтълкува, че в мене е проговорила суетата. Че се страхувам за репутацията си. Трудно е да се каже, да се изтъкнат всички предимства. Публикуването би било поне едно предупреждение… От друга страна, аз съм убеден, както и инспектор Кроум, че именно това иска убиецът от нас.
— Хм! — каза помощник-комисарят и потърка брадата си. Той погледна доктор Томпсън, който седеше насреща му. — Да предположим, че ние откажем на нашия луд удоволствието от славата, за която той копнее. Какво ще направи той?
— Ще извърши друго убийство — отговори веднага докторът, — за да ни принуди да сторим това.
— А ако направим сензация чрез пресата? Как ще реагира тогава?
— По същия начин. В единия случай ние насърчаваме неговата мегаломания, а във втория я потискаме. Резултатът е един и същ — друго убийство.
— Какво ще кажете, мосю Поаро?
— Съгласен съм с доктор Томпсън.
— Упорит човек, а? Колко убийства мислите, че си е наумил да извърши този луд?
Доктор Томпсън погледна Поаро.
— Изглежда от A до Z — каза той бодро. — Разбира се, той няма да стигне дотам. Ще го пипнете много преди това. Интересно как ще се справи с буквата X.
Той се усети и виновно прекрати остроумните си разсъждения.
— Но не — продължи доктор Томпсън, — вие ще го хванете много преди това. На J или H например.
Помощник-комисарят удари с юмрук по масата.
— Боже мой! Искате да кажете, че ще има още пет убийства!
— Е, не чак толкова много, сър — каза инспектор Кроум. — Вярвайте в мене.
Той говореше самоуверено.
— На коя буква от азбуката мислите, че ще го спрете, инспекторе? — попита Поаро.
В гласа му се чувствуваше слаба иронична нотка. Стори ми се, че Кроум го погледна с неприязън, която този път надделя над неговата обикновена поза на спокойно превъзходство.
— Може да го хванем още следващия път, мосю Поаро. Във всеки случай гарантирам, че ще го пипна, докато стигне до P.
Той се обърна към помощник-комисаря:
— Мисля, че ми е ясна вече психологията на престъпника. Доктор Томпсън ще ме поправи, ако сбъркам. Аз мисля, че с всяко убийство, което ABC извършва, вярата в собствените му способности нараства със сто процента. Всеки път той си казва: „Аз съм умен, те не могат да ме хванат!“ Това го прави толкова самонадеян, че той става непредпазлив. Започва да преувеличава собствения си ум и глупостта на другите. Скоро той едва ли ще си прави вече труда да взема някакви предпазни мерки. Нали така, докторе? Томпсън кимна.
— Обикновено така става. Не би могло да се изрази по-ясно, без да се употребят медицински термини. Вие имате понятие от тези неща, мосю Поаро. Не сте ли съгласен?