Мисля, че на Кроум не се хареса допитването на Томпсън до Поаро. Кроум мислеше, че той и само той е експерт по тези въпроси.
— Инспектор Кроум е прав — съгласи се Поаро.
— Paranoea25 — промърмори докторът.
Поаро се обърна към Кроум.
— Научихте ли нещо интересно във връзка със случая в Бексхил?
— Нищо определено. Един келнер от „Сплендид“ в Истбърн позна в снимката на убитата момичето, което вечеряло там на 24-и в компанията на един мъж на средна възраст с очила. Познаха я също в една странноприемница, „Аленият бегач“, която се намира на половината път между Бексхил и Лондон. Казват, че е била там около 9 часа вечерта на 24-и с един мъж, който приличал на морски офицер. Не могат да бъдат прави и едните, и другите. Но едното от тях е поне вероятно. Разбира се, имаше редица други случаи, когато я познаха, но повечето от тях не могат да ни послужат. Не можахме да попаднем на следата на ABC.
— Изглежда че правите всичко, което може да се направи, Кроум — каза помощник-комисарят. — Какво ще кажете, мосю Поаро? Вие можете ли да предложите нещо?
Поаро каза бавно.
— Струва ми се, че има една много важна точка — откриването на подбудата.
— Нима не е достатъчно очевидна? Азбучен комплекс. Нали така го нарекохте, докторе?
— Ça oui26 — каза Поаро. — Има азбучен комплекс. Но защо именно азбучен комплекс? Един луд винаги има много сериозно основание за убийствата, които извършва.
— Хайде, хайде, мосю Поаро — каза Кроум. — Спомнете си Стоумън през 1929 година. Той накрая вече се опитваше да очисти всеки, който и най-малко го дразнеше.
Поаро се обърна към него.
— Така е, но ако сте достатъчно важна личност, трябва да Ви бъдат спестявани дребните неприятности. Ако една муха непрекъснато каца на челото Ви и Ви подлудява с това — какво правите? Вие се опитвате да я убиете. Не изпитвате угризения на съвестта за нея. Важният сте Вие, а не мухата. Убивате мухата и тя повече не Ви досажда. Вашето действие Ви изглежда нормално и напълно оправдано. Друга причина за убиването на една муха може да бъде и манията Ви за чистота. Мухата е потенциален източник на опасност за обществото — значи трябва да бъде унищожена. Така разсъждава душевно болният престъпник. Но помислете сега върху този случай: ако жертвите са подбрани по азбучен ред, то те не са представлявали някаква заплаха лично за убиеца и следователно не са били убити за това. Иначе би било прекалено голямо съвпадение.
— Имате право — каза доктор Томпсън. — Спомням си един случай, когато мъжът на една жена беше осъден на смърт. Тя започна да убива съдебните заседатели един по един. Измина доста време, преди да свържат убийствата едно с друго. Изглеждаха съвсем случайни. Но както казва мосю Поаро, не съществува убиец, който да извършва престъпления без никаква причина. Той или премахва хора, които стоят на пътя му (колкото и незначителна да е тяхната роля), или убива по убеждение. Той убива духовници, полицаи или проститутки, понеже твърдо вярва, че те трябва да бъдат премахнати. Доколкото виждам, последното не може да се приложи към нашия случай. Мисис Ашър и Бети Бърнард не са представители на една и съща класа. Разбира се, не е изключено да има и сексуален комплекс. И двете жертви са жени. Но ще можем да кажем по-добре след следващото убийство…
— За бога, Томпсън! Не говорете така леко за следващото убийство — каза сър Лайънъл разтреперано. — Ние ще направим всичко възможно, за да предотвратим друго престъпление.
Доктор Томпсън млъкна и силно се издуха в носната си кърпичка, като че ли искаше да каже с това: „Приемете го, както Ви е удобно, щом не искате да погледнете истината в очите.“
Помощник-комисарят се обърна към Поаро.
— Разбирам горе-долу накъде биете, но не ми е още съвсем ясно.
— Питам се — каза Поаро, — какво точно става в ума на убиеца? От писмата му изглежда, че убива pour le sport27 — да се забавлява. Може ли това да бъде истина? А дори и да е така, на какъв принцип освен азбучния ред подбира той жертвите си? Ако убива само за да се забавлява, тоя няма да разгласява това, тъй като тогава не би могъл да убива безнаказано. Но не, той (както ние всички се съгласихме) иска да направи някаква сензация в очите на обществото, за да изтъкне личността си. По какъв начин е била потисната неговата личност, така че човек да може да го свърже с избора на жертвите? И едно последно предположение: Дали пък подбудата не е лична омраза към мене, Еркюл Поаро? Дали не ме предизвиква публично, понеже аз, без сам да разбера, съм го победил някога по време на дългата си кариера? Или пък в неговата враждебност да няма личен елемент; да е насочена към чужденец изобщо. Ако е така, отново изниква въпросът, „каквото е довело до това?“ Какво страдание му е причинил някой чужденец?