— Много уместни въпроси — каза доктор Томпсън.
Инспектор Кроум се изкашля.
— О, така ли? Може би е малко трудно да им се отговори засега.
— Въпреки това, приятелю — каза Поаро и го погледна право в очите, — разрешението на загадката се крие в тези въпроси. Ако знаехме истинската причина (колкото и фантастична да изглежда тя на нас, но логична за него) защо нашият луд е извършил тези убийства, ние щяхме да знаем може би коя ще е следващата жертва.
Кроум поклати глава.
— Моето мнение е, че той ги избира наслуки.
— Какъв великодушен убиец — каза Поаро.
— Какво казахте?
— Казах какъв великодушен убиец! Ако не бяха предупредителните писма на ABC, Франц Ашър щеше да бъде арестуван за убийството на жена си; Доналд Фрейзър можеше да бъде арестуван за убийството на Бети Бърнард. Толкова ли му е чувствително сърцето, че да не може да понесе други да пострадат за неща, които не са извършили?
— Виждал съм да се случват и по-странни неща — каза доктор Томпсън. — Виждал съм хора, които са убивали не един път, да бъдат напълно сломени, защото една от жертвите им не е умряла веднага и е страдала от болки. Както и да е, не мисля, че това е причината при нашия приятел. Той убива за чест и слава. Това обяснение приляга най-добре.
— Не взехме никакво решение относно гласността — каза помощник-комисарят.
— Може ли да кажа нещо, сър — каза Кроум. — Защо да не почакаме получаването на третото писмо? След това ще му дадем гласност, ще го разпространим в много екземпляри и т, н. Ще се създаде паника в посочения град, но това пък ще накара всички, чиито имена започват със С, да бъдат нащрек. А това от своя страна ще амбицира ABC. Той ще иска да успее на всяка цена и тогава ще падне в ръцете ни.
Колко малко знаехме какво ни готви бъдещето!
ГЛАВА XIV
ТРЕТОТО ПИСМО
Спомням си много добре пристигането на третото писмо.
Мога, да кажа, че бяха взети всички предпазни мерки, така че щом ABC възобнови кампанията си, да пристъпим към незабавни действия. Към нашата квартира беше прикрепен един млад сержант от Скотланд Ярд и ако ние с Поаро отсъствувахме, негов дълг беше да отваря всяко пристигнало писмо и незабавно да влезе във връзка с началството.
Минаваше ден след ден и ние все повече се изнервяхме. Студеното и надменно държание на инспектор Кроум ставаше все по-студено и по-надменно, тъй като уликите, на които той възлагаше надежда, отпадаха една по една. Неясните описания на мъже, видени с Бети Бърнард, не послужиха за нищо. Многобройните коли, забелязани близо до Бексхил и Кудън, или се оказаха вън от всякакво подозрение, или не можеха да бъдат открити. Разследванията относно купените „ABC“ справочници причиниха много неприятности и обезпокоиха напразно много невинни хора.
А що се отнася до нас, всеки път, когато чуехме на вратата познатото чукане на пощальона, сърцата ни започваха да бият по-бързо от вълнение. Поне с мене беше така и, мога да предположа, че същото се отнасяше за Поаро.
Знам, че тази афера го направи много нещастен. Той отказваше да напуска Лондон, предпочиташе да бъде винаги наблизо, в случай че стане нужда да го потърсят. През онези, прекарани на сандвичи и суха храна дни дори мустаците му клюмнаха, за пръв път пренебрегнати от притежателя си.
Беше петък, когато получихме третото писмо. Вечерната поща пристигна около 10 часа.
Щом чухме познатите стъпки и енергичното почукване на вратата, аз скочих и отидох до кутията. Помня, че имаше четири или пет писма. Адресът на последното от тях беше написан на пишеща машина.
— Поаро! — извиках аз. Гласът ми секна.
— Пристигна ли? Отвори го, Хейстингс, бързо! Всяка минута може да е скъпа. Трябва незабавно да вземем решение.
Скъсах плика (Поаро за пръв път не ме упрекна в небрежност) и извадих напечатания лист.
— Прочети го! — каза Поаро.
Аз зачетох на глас:
„Бедни мистър Поаро, не сте чак толкова изкусен, колкото си мислите, в тези малки криминални историйки. Май че Вашето време мина вече. Да видим дали този път ще се проявите по-добре. Този път ще бъде лесно. Карстън, 30-ти т, м. Хайде, опитайте се да направите нещо! Малко ми става скучно, че всичко ми се отдава така лесно. Наслуки!
— Карстън — казах аз и посегнах към нашия екземпляр „ABC“, — да видим къде се намира това.
— Хейстингс — гласът на Поаро рязко ме прекъсна. — Кога е написано писмото? Има ли дата на него?
Аз хвърлих поглед върху писмото.