— Писано е на 27-ми — съобщих аз.
— Добре ли чух, Хейстингс? 30-ти ли е посочил като дата на убийството?
— Точно така. Чакай да видя…
— Mon Dieu28, Хейстингс, не разбираш ли? Днес е 30-ти!
Ръката му красноречиво посочи към календара на стената. Аз сграбчих вестника, за да се уверя.
— Но защо…? Как…? — заекнах аз.
Поаро вдигна от пода скъсания плик. Нещо необикновено Б адреса ми беше направило смътно впечатление, но бях толкова нетърпелив да разбера съдържанието, че му обърнах само повърхностно внимание.
По него време Поаро живееше в Уайтхевън Меншънс. Адресът на плика беше: Мосю Еркюл Поаро, Уайтхорс Меншънс. В ъгъла напреки беше надраскано: „Няма такъв в Уайтхорс Меншънс, нито в Уайтхорс Корт, да се провери Уайтхевън Меншънс.“
— Боже мой! — промърмори Поаро. — Нима дори провидението помага на този луд? Vite, vite29, трябва да се свържем със Скотланд Ярд.
След една-две мнути вече говорехме с Кроум по телефона. За пръв път сдържаният инспектор не отговори с „Нима!“, а вместо това се дочу приглушена ругатня. Той изслуша, каквото имаме да му кажем, след което затвори, за да вземе светкавичен, междуградски разговор с Карстън.
— C’est trop tard30 — мърмореше Поаро.
— Не бъди толкова сигурен! — спорех аз, макар и без голяма надежда.
Той погледна часовника си.
— Десет и десет ли е часът? Имаме час и четиридесет минути път. Дали ABC е успял вече да протегне дългата си ръка дотам?
Отворих железопътния справочник, който бях снел от етажерката.
„Карстън, графство Девон — прочетох аз — на 204 мили от Падингтънската гара. Население 656 души.“
— Като че ли е много малко място. Нашият човек сигурно ще бъде забелязан там.
— Дори да е така, още един живот ще бъде отнет — промърмори Поаро. — Кога има влак? Мисля, че с влак ще е по-бързо, отколкото с кола.
— Има един в полунощ, със спален вагон до Нютън Абот. Пристига там в 6:08 часа, а в Карстън в 7:15.
— От Падингтън ли?
— Да, от Падингтън.
— Ще вземем него, Хейстингс.
— Едва ли ще успеем да научим нещо ново до тръгването.
— Има ли значение дали те научим лошата новина тази вечер или утре сутринта?
— Прав си.
Събрах някои неща в един куфар, докато Поаро звънеше още веднъж в Скотланд Ярд.
След няколко минути той влезе в спалнята и попита:
— Mais qu’est ce que tu fais là?31
— Опаковам никои неща вместо тебе. Мислех да ти спестя времето.
— Tu éprouve trop d’émotions32, Хейстингс. Отразява се и на ръцете ти, и на ума ти. Така ли се сгъва палто? И погледни какво си направил с пижамата ми! Ако се счупи шишето с шампоана, какво ще стане с дрехите?
— Боже мой, Поаро! — извиках аз. — Въпросът е на живот и на смърт. Какво значение има какво ще стане с нашите дрехи!
— Нямаш никакво чувство за ред, Хейстингс. Ние и без това не можем да накараме влака да тръгне по-рано, отколкото му е разписанието, а няма да предотвратим убийството, като съсипем дрехите си.
И като взе решително куфара си от мене, той пое опаковането в свои ръце.
Поаро обясни, че трябвало да вземем със себе си до Падингтън плика и писмото. Там щял да ни посрещне човек от Скотланд Ярд.
Първият, когото видяхме при пристигането си на перона, беше инспектор Кроум. Той отговори на въпросителния поглед на Поаро:
— Още нямаме новини. Вдигнали сме всичко живо накрак. Всички, чиито имена започват на С, са предупредени, доколкото е възможно, по телефона. Има една малка надежда. Къде е писмото?
Поаро му го подаде.
Той го погледна, като ругаеше тихо под нос.
— Луд късмет! Дори и небето е на негова страна.
— Значи не мислиш — казах аз, — че е направено нарочно?
Кроум поклати глава.
— Не. Той си има своите правила, налудничави правила, и си ги спазва. Той се гордее с това, че честно ни предупреждава. Затова се и хвали толкова много. Мисля, че… Направо бих се хванал на бас, че пие уиски „Уайтхорс.“
— Ah, c’est ingénieux, ça33! — каза Поаро без да иска възхитен. — Той пише адреса, а шишето е пред него.
— Сигурно е било така — каза Кроум. — На всеки от нас се е случвало понякога да прекопирва несъзнателно нещо, което се намира пред погледа му. Започнал е с „Уайт“ и е продължил „хорс“ вместо „хевън“…
Оказа се, че и инспекторът ще пътува с влака.
— Дори ако по някаква щастлива случайност нищо не стане, пак трябва да се отиде до Карстън. Нашият убиец или е там, или вече е бил там. Поставил съм един да дежури на телефона, който да докладва, ако нещо се случи.
Точно когато влакът потегляше, видяхме един полицай да тича по перона. Той настигна прозореца на инспектора и извика нещо.