— Колко е красиво! — възкликнах аз.
Кларк моментално се извърна към мене.
— Нали? Защо хората искат да ходят в чужбина на Ривиерата, когато имат това? Обиколил съм на времето си цял свят и, бог ми е свидетел, никъде не съм видял нещо по-красиво.
После, като че ли засрамен от възторга си, той каза делово:
— Това е маршрутът на вечерната разходка на брат ми. Той идваше дотук, после се връщаше по тази пътека и като завиваше надясно вместо наляво, минаваше покрай чифлика и се прибираше в къщи през полетата.
Ние продължихме, докато стигнахме едно място до оградата, намиращо се на половината път към полето, където е бил намерен трупът.
Кроум поклати глава.
— Всичко е било много лесно. Човекът се е криел тук в сянката. Брат Ви не е забелязал нищо, докато не е почувствувал удара.
Момичето до мене потрепера. Франклин Кларк каза:
— Дръж се, Тора. Наистина е чудовищно, но няма смисъл да си затваряме очите пред истината.
Тора Грей — името й отиваше.
Върнахме се в къщата; трупът беше занесен там, след като го бяха фотографирали.
Като се качвахме по стълбите, от една стая излезе лекарят с черна чанта в ръка.
— Нещо да ни кажете, докторе? — попита Кларк.
Докторът поклати глава.
— Съвсем ясен случай. Ще запазя професионалните термини за следствието. Но поне не се е мъчил. Смъртта е била мигновена.
Той си тръгна.
— Ще отида да видя лейди Кларк.
Една болнична сестра излезе от стаята в дъното на коридора и докторът се запъти към пея.
Влязохме в стаята, от която беше излязъл докторът.
Аз излязох оттам доста бързо. Тора Грей все още стоеше на площадката на стълбите. На лицето й беше изписан странен, изплашен израз.
— Мис Грей… — запънах се аз — да не би да Ви е лошо?
Тя ме погледна.
— Мислех си — каза тя — за D.
— За D? — аз я зяпнах глупаво.
— Да. За следващото убийство. Трябва да се направи нещо. Това трябва да се прекрати.
Кларк излезе от стаята зад гърба ми. Той каза:
— Кое трябва де се прекрати, Тора?
— Тези ужасни убийства.
— Да — брадичката му войнствено се издаде напред. — Искам да поговоря някой път с мосю Поаро… Кроум способен ли е?
Думите му дойдоха неочаквано.
Отговорих му, че го считат за много добър офицер.
Тонът ми изглежда не беше достатъчно ентусиазиран.
— Държанието му много дразни — каза Кларк. — Има вид, като че ли знае всичко, а всъщност какво знае? Доколкото виждам — нищо.
Той помълча известно време. После каза:
— Мосю Поаро е човекът за моите пари. Аз имам един план. Но за това ще говорим по-късно.
Той мина по коридора и почука на вратата, където влезе докторът.
Аз се поколебах малко. Момичето гледаше вторачено пред себе си.
— За какво мислите, мис Грей? Тя обърна погледа си към мене.
— Чудя се къде ли е сега… искам да кажа, убиецът. Не са минали още и дванадесет часа, откак се случи… О, няма ли истински ясновидци, къде е сега той и какво прави?…
— Полицията търси… — започнах аз.
Прозаичните ми думи я изтръгнаха от нереалния свят, в който тя блуждаеше. Тора Грей дойде на себе си.
— Да — каза тя, — разбира се.
И тя слезе по стълбите. Аз останах горе още малко, прехвърляйки в ума си нейните думи.
ABC…
Къде ли е той сега?…
ГЛАВА XVI
НЕ ЛИЧНО ОТ КАПИТАН ХЕЙСТИНГС
Мистър Александър Бонапарт Къст излезе заедно с другите хора от кино „Торки Паладиум“, където беше гледал този толкова емоционален филм „Нито едно врабче“…
Той премигна от следобедната слънчева светлина и се огледа наоколо с безпомощен поглед, така характерен за него.
Той си промърмори под носа:
— Това е идея…
Покрай него сновяха вестникарчета и крещяха:
— Последни новини… Убиец маниак в Карстън…
Те носеха плакати, на които пишеше: „Най-новото. Убийство в Карстън.“
Мистър Къст порови из джоба си, намери една монета и си купи вестник. Той не го разтвори веднага.
Като влезе в Кралската градина, той бавно си проби път към една беседка, която гледаше към Торкийското пристанище, седна и разтвори вестника. В очите му се хвърлиха големи заглавия:
А под заглавията следваше: „Само преди един месец Англия беше разтърсела от убийството на младата Елизабет Бърнард в Бексхил. Може би си спомняте, че в това убийство фигурираше един железопътен справочник «ABC». Железопътен справочник «ABC» е бил намерен и край трупа на сър Кармайкъл Кларк и полицията е склонна да вярва, че двете убийства са извършени от един и същ човек. Възможно ли е някой убиец маниак да обикаля нашите морски курорти?…“