— Разбирам мисълта Ви и я одобрявам, но не забравяйте, мистър Кларк, че роднините и приятелите на другите жертви не са хора от вашия кръг. Те работят и макар че може да им дадат малка отпуска…
Франклин Кларк го прекъсна:
— Точно така. Аз единствено съм в състояние да финансирам мероприятието. Не че самият аз съм толкова добре материално, но брат ми умря като богат и по всяка вероятност всичко ще остане на мене. Както вече казах, предлагам да се образува специална група, членовете на която ще получат редовните си заплати плюс извънредните разходи, разбира се.
— Кои предлагате да влязат в състава на групата?
— Мислил съм и по този въпрос. Дори писах на мис Мегън Бърнард и това е отчасти нейна идея. Предлагам себе си, мис Бърнард, мистър Доналд Фрейзър, който е бил сгоден за момичето. Освен това жената от Андоувър има една племенница; мис Бърнард знае адреса й. Не мисля, че мъжът й ще ни бъде от някаква полза; доколкото разбрах, той обикновено бил пиян. Мисля също, че Бърнардови — бащата и майката — са малко стари за такова начинание.
— Някой друг?
— И… ъ… мис Грей.
Произнасяйки името й, той се изчерви леко.
— О! Мис Грей?
Никой на света не може да вложи само в две думи толкова ирония като Поаро. Като че ли от плещите на Франклин Кларк паднаха тридесет и пет години. Той изведнъж заприлича на срамежлив ученик.
— Да, виждате ли, мис Грей работи при брат ми повече от две години. Тя познава мястото, хората и всичко наоколо. Лично мен ме нямаше около година и половина.
Поаро го съжали и промени темата.
— Бяхте на Изток? В Китай?
— Имах нещо като поръчение да купувам предмети за колекцията на брат ми.
— Трябва да е било много интересно. Eh bien, мистър Кларк, много ми харесва Вашата идея. Точно вчера казах на Хейстингс, че е нужно едно сближаване на засегнатите. Необходимо е да се разказват спомени, да се съпоставят факти, enfin44, да се обсъдят нещата основно, да се говори, говори и пак да се говори. Просветлението може да дойде от някоя съвсем невинна фраза.
Няколко дни по-късно „Специалният отряд“ се събра в квартирата на Поаро.
Докато те седяха и послушно гледаха Поаро, заел мястото си начело на масата като някой главнокомандуващ, аз ги разглеждах и затвърдявах първоначалните си впечатления от тях.
И трите момичета бяха много интересни — изключителната красота на русата Тора Грей, напрегнатият израз на чернокосата Мегън Бърнард с нейната странна индианска неподвижност на лицето и симпатичната и с интелигентно лице Мери Драуър, скромно облечена в черен костюм. Двамата мъже — едрият, загорял и приказлив Франклин Кларк и сдържаният и необщителен Доналд Фрейзър — странно си контрастираха.
Поаро, разбира се, не можа да се сдържи да не използува случая и произнесе малка реч.
— Mesdames et Messieurs45, вие знаете за какво сме се събрали. Полицията прави всичко възможно да влезе в дирите на престъпника. Аз също — по свой начин. Но, струва ми се, един съюз на тези, които лично са засегнати от случая (и които, тъй да се каже, лично са познавали жертвите), може да постигне резултати, недостъпни за едно официално разследване.
Станали са три убийства — на стара жена, младо момиче и възрастен мъж. Само едно нещо свързва тези трима души — това, че са убити от един и същ човек. Това значи, че един и същ човек е присъствувал на тези три различни места и неминуемо е бил видян от голям брой хора. Това, че той е луд в напреднал стадий на болестта, се разбира от само себе си. Също така е сигурно, че външността и държанието му не издават никакви признаци на лудост. Този човек (и макар че аз казвам той, запомнете, че може да бъде и жена) притежава присъщата на душевно болните хитрост. Той е успял напълно да заличи всички следи. Полицията има някакви смътни представи, но няма основа, върху която да започне да действува.
Въпреки това трябва да съществуват някои следи, които да не са смътни, а напълно определени. Да вземем например един конкретен факт: в случая в Бексхил той не може да е пристигнал там в полунощ и да е намерил на плажа младо момиче, чието име да започва с „B“…
— Трябва ли да разискваме това?
Това беше Доналд Фрейзър и думите се изтръгнаха от него с някаква вътрешна болка.
— Трябва да разнищим всичко, мосю — обърна се Поаро към него. — Вие сте тука не за да пестите чувствата си, като избягвате подробностите, а дори, ако стане необходимо, да се измъчвате, като разглеждаме случая au fond46. Така че, както казах, не случаят е помогнал на ABC да избере Бети Бърнард за своя жертва. Трябва да е имало съзнателен избор от негова страна, а следователно и предварително обмисляне на нещата. Това значи, че той предварително е разузнал обстановката. Има дребни факти, за които той се е осведомил — най-удобния час за извършване на убийството в Андоувър, mise en scène47 в Бексхил, навиците на сър Кармайкъл Кларк в Карстън. Аз веднъж завинаги отказвам да вярвам, че няма и най-малка следа, най-леко загатване, които да ни помогнат да установим самоличността му. Предполагам, че някой от вас — а нищо чудно и всички вие — знае нещо, за което не знае, че го знае.