— Разбира се, мистър Кларк, какво ще кажете за в други ден?
— Може. Ще уведомя сестрата, за да има предвид, когато й дава дозата морфин.
— А Вие, мое дете — каза Поаро, като се обърна към Мери, — мисля, че ще свършите добра работа в Андоувър. Опитайте с децата.
— Децата?
— Да. Децата не бъбрят с готовност пред непознати. Но на улицата, където живееше леля Ви Вас Ви познават. Сигурно много деца са играели там. Може да са забелязали кой е влизал и излизал от магазина.
— А мис Грей и аз? — попита Кларк. — Искам да кажа, ако не отида в Бексхил.
— Мосю Поаро — каза Тора Грей, — откъде беше пуснато третото писмо?
— От Пътни, мадмоазел.
— Клон 15, Пътни, така ли? — попита тя замислено.
— Като по чудо вестниците го отпечатаха правилно.
— Това показва, че ABC живее в Лондон.
— На пръв поглед, да.
— Трябва да го подмамим някак си — каза Кларк. — Какво ще кажете, мосю Поаро, ако дам обявление. Нещо от рода на: „ABC. Спешно. Е. П. е по следите Ви. Сто лири за мълчанието ми. XYZ.“ Не чак толкова наивно, но нали разбирате какво искам да кажа. Може и да се хване.
— Това е една възможност…
— Може да го предизвика и да се опита да ме ликвидира.
— Смятам, че това е опасно и глупаво — отсече Тора Грей.
— Какво ще кажете, мосю Поаро?
— От опит глава не боли. Лично аз мисля, че той е прекалено хитър, за да се хване. — Поаро се усмихна леко. — Виждам, мистър Кларк, ако мога да кажа, без да Ви обидя, че сте все още с момчешко сърце.
Франклин Кларк малко се смути.
— Добре — каза той и погледна в тефтерчето. — Можем да пристъпим към действие:
1. Мис Бърнард и Мили Хайли.
2. Мистър Фрейзър и мис Хайли.
3. Децата в Андоувър.
4. Обявлението.
Мисля, че нито едно от тия неща няма да ни свърши голяма работа, но поне ще има какво да правим, докато чакаме.
Той стана и няколко минути след това заседателите се разпръснаха.
ГЛАВА XIX
„ПО ПЪТЯ ПРЕЗ ШВЕЦИЯ“
Поаро се върна на мястото си и започна да си тананика някаква мелодия.
— Жалко че е толкова интелигентна — промърмори той.
— Кой?
— Мегън Бърнард. Мадмоазел Мегън. Чу ли само как ме отряза с нейното „Думи“! Веднага й стана ясно, че говоря празни приказки Всички други се хванаха.
— Звучеше много правдоподобно.
— Да, правдоподобно. Точно това е разбрала и тя.
— Нима не си мислил това, което говореше.
— Всичко, което казах, можеше да се изрази с едно късо изречение. Вместо това аз повтарях едно и също нещо без край и само мадмоазел Мегън разбра това.
— Но защо?
— Eh bien, за да дам начален тласък на нещата. За да оставя всеки с впечатлението, че трябва да се върши работа! За да запечнат, тъй да се каже, да говорят!
— Мислиш ли, че това ще даде някакъв резултат?
— О, такава възможност винаги съществува. Той се изсмя.
— Посред трагедията ние започваме комедия. Така се получава, нали?
— Какво искаш да кажеш с това?
— Човешката драма, Хейстингс! Помисли малко. Пред нас са хора от три различни обществени кръга, свързани от една обща трагедия… И веднага започва втора драма, tout à fait à part49. Спомняш ли си първия ми случай в Англия? Беше толкова отдавна. Аз събрах тогава двама души, които се обичаха, просто като арестувах единия от тях за убийство. Нищо друго не би помогнало. Животът и смъртта вървят ръка за ръка, Хейстингс… Забелязал съм, че смъртта е голяма сватовница.
— Прекаляваш, Поаро — извиках аз скандализиран. — Сигурен съм, че на никого от тях и през му не му минаваше…
— О, скъпи приятелю! А какво ще кажеш за себе си?
— За себе си?
— Mais oui, нима когато те си заминаха, ти не започна да си тананикаш?
— Човек може да си тананика и без да е коравосърдечен.
— Положително е така, но мелодията ми показа за какво си мислиш.
— Така ли?
— Да, да се тананика е много опасно. Това разкрива подсъзнанието на човека. Мелодията, която ти си пееше, е ако не се лъжа, от времето на войната. Comme ça50 — Поаро запя с отвратителен фалцет:
Какво друго може да е по-показателно? Mais je crois que la blonde l’emporte sur la brunette.51
— Глупости, Поаро — извиках аз и се изчервих леко.
— C’est tout naturel.52 Ти не забеляза ли как Франклин Кларк изведнъж се присъедини към мнението на мадмоазел Мегън. Как се навеждаше към нея и как я гледаше. И не ти ли направи впечатление колко се дразнеше от това мадмоазел Тора Грей? А мистър Доналд Фрейзър, той пък…