— Поаро, ти си непоправимо сантиментален — казах аз.
— Това е най-малкото, което съм. Ти си сантименталният, Хейстингс.
Тъкмо щях да започна разгорещен спор по въпроса, когато вратата се отвори. За голямо мое учудване влезе Тора Грей.
— Извинете, че ви безпокоя отново — каза тя спокойно, — но има нещо, което ми се иска да Ви кажа, мосю Поаро.
— Разбира се, мадмоазел. Заповядайте, Седнете!
Тя седна и се поколеба малко, като че ли подбираше думите си.
— Само това мосю Поаро, че мистър Кларк беше така любезен да Ви осведоми, че аз напускам Коумсайд по мое собствено желание. Той е много мил и дискретен човек. Но в действителност нещата не стоят така. Аз исках да остана, понеже във връзка с колекцията има много работа за вършене. Но лейди Кларк искаше да се махна! Аз мога да я извиня. Тя е много болна и умът й е замъглен от лекарствата, които приема Това я прави мнителна и подозрителна. Тя ме намрази по някаква необяснима причина и настоя аз да напусна къщата.
Не можех да не се възхитя от смелостта на момичето. Тя не се опита да замаже истината, както много на нейно място биха се изкушили, а пристъпи направо към въпроса с удивителна откровеност. Веднага ми стана мила и симпатична.
— Мисля, че е чудесно от Ваша страна, че дойдохте да ни кажете това — казах аз.
— Истината е винаги за предпочитане — каза тя със слаба усмивка. — Не желая да се крия зад благородното държание на мистър Кларк. Той е голям кавалер.
В думите й имаше топлина. Тя явно много се възхищаваше от Франклин Кларк.
— Много сте откровена, мадмоазел — каза Поаро.
— Това беше голям удар за мене — каза Тора печално. — Не бях предполагала, че лейди Кларк толкова ме мрази. Дори си мислех, че съм й приятна. — Тя направи кисела физиономия. — Човек се учи, докато е жив.
Тора стана от мястото си.
— Това исках да Ви кажа. Довиждане.
Аз я изпратих надолу по стълбите.
— Според мене, тя постъпи много честно — казах аз, след като се върнах в стаята. — Не й липсва смелост.
— И пресметливост.
— Какво искаш да кажеш с това „пресметливост“?
— Искам да кажа, че притежава способността да гледа в бъдещето.
Погледнах го с недоверие.
— Тя наистина е чудесно момиче — казах аз.
— И чудесно се облича. Този креп марокен и яката от сребърна лисица са последна дума на модата.
— Ти си роден за шивач, Поаро. Аз никога не забелязвам как са облечени хората.
— Тогава трябва да станеш нудист.
Докато мислех да отвърна възмутено, той каза, като смени внезапно темата:
— Знаеш ли, Хейстингс, не мога да се отърва от мисълта, че по време на следобедния ни разговор беше казано нещо важно. Странно, не мога да разбера какво точно беше… Просто едно неясно впечатление… което ми напомня за нещо вече видяно или чуто…
— Нещо във връзка с Карстън?
— Не, не Карстън… Преди това… Няма значение, ще се сетя по-късно.
Той ме погледна (изглежда че не съм слушал достатъчно внимателно), изсмя се и отново си затананика: „Тя е ангел, нали? От Рая по пътя през Швеция“.
— Върви по дяволите, Поаро!
ГЛАВА XX
ЛЕД И КЛАРК
В облика на Коумсайд, когато го посетихме ча втори път, имаше някаква дълбока тъга. Това може би се дължеше отчасти на времето — беше един от ония влажни септемврийски дни, когато вече се чувствува дъхът на есента — и отчасти на спуснатите капаци на прозорците. Стаите на долния етаж бяха затворени и необитаеми, а тази, в която ни поканиха, беше влажна и задушна.
Една медицинска сестра с авторитетен вид влезе при нас, като смъкваше надолу колосаните си маншети.
— Мосю Поаро? — попита тя припряно. — Аз съм сестра Капстик. Получих писмото на мистър Кларк, в което пише, че ще дойдете.
Поаро попита как е здравето на лейди Кларк.
— Като се вземе всичко предвид, не толкова лошо.
Реших, че нейното „като се вземе всичко предвид“ означава: като се вземе предвид това, че е на смъртен одър.
— Естествено, няма надежда за някакво голямо подобрение, но един нов начин на лекуване облекчи много състоянието й. Доктор Лоугън го намира за напълно задоволително.
— Но е вярно, нали, че тя вече няма да оздравее?
— О, ние не казваме това — каза сестра Капстик, малко шокирана от този прям начин на говорене.
— Предполагам, че смъртта на съпруга й е голям удар за нея?
— Е, мосю Поаро, за нея ударът не беше толкова голям, колкото би бил за един човек с нормално здраве. В състоянието, в което се намира, лейди Кларк вижда нещата неясно.