— Е, хайде, скъпа, не се вълнувайте — намеси се сестра Капстик. — Не бива да се изморявате.
— Но аз незабавно я отпратих. Франклин има наглостта да ми каже, че тя можела да ми бъде утеха! Тя да ме утешава! Аз му казах — колкото по-скоро й видя гърба, толкова по-добре. Франклин е глупак! Не исках да се забърква в истории с нея. Той е още момче. Няма капка здрав разум! „Ще й дам за три месеца заплатата, ако искаш, но да си върви. Не я искам нито ден повече в къщата.“ Да си болен, има едно преимущество — мъжете не могат да спорят с тебе. Той направи така, както казах аз, и тя си отиде. Сигурно се е правила на мъченица — безкрайно добра и храбра!
— Хайде, скъпа, не се нервирайте. Вредно е за Вас.
Но лейди Кларк махна пренебрежително с ръка към сестра Капстик.
— И Вие се бяхте влюбили в нея като всички останали.
— О, лейди Кларк, не говорете така. Аз действително намирах мис Грей за много мило момиче — изглеждаше толкова романтична, сякаш излязла от страниците на някой роман.
— Нямам сили да се разправям с всички вас — каза лейди Кларк уморено.
— Е, тя си отиде вече, скъпа, отиде си.
Лейди Кларк поклати немощно глава, но не каза нищо.
Поаро я попита:
— Защо нарекохте мис Грей лъжкиня?
— Защото е такава. Нали Ви е казала, че никакви непознати хора не се били приближавали до къщата?
— Да.
— Ето, видяхте ли? Аз я видях със собствените си очи от същия този прозорец да говори пред вратата с един съвършено непознат човек.
— Кога беше това?
— Сутринта на деня, в който убиха Kap — около 11 часа.
— Как изглеждаше този човек?
— Съвсем обикновен. Нямаше нищо особено във вида му.
— Джентълмен ли беше или амбулантен търговец?
— Не беше търговец. Много невзрачна личност. Не мога да си го спомня.
Внезапно остра болка се изписа на лицето й.
— Моля ви, трябва да си вървите сега… изморих се… сестра…
Ни послушно се сбогувахме.
— Странна история — казах аз на Поаро, когато се връщахме вече за Лондон. — Това за мис Грей и непознатия.
— Виждаш ли, Хейстингс? Нали ти казах — винаги може да се научи нещо ново.
— Защо ни излъга момичето за това и ни каза, че не било видяло никого?
— Може да има няколко причини — едната е много проста.
— Това е намек, че съм тъп ли? — попитах аз.
— Това е може би покана да използуваш находчивостта си. Но няма смисъл да се напрягаме. Най-лесно можем да си отговорим, като попитаме нея самата.
— А ако тя пак ни излъже?
— Това наистина би било много интересно… и показателно.
— Чудовищно е да се предположи, че такова момиче може да се съюзи с един луд.
— Точно така и затова не предполагам това.
Замислих се за известно време.
— Не им е лесно на хубавите момичета — казах накрая с въздишка.
— Du tout.53 Освободи ума си от тази мисъл.
— Така е — настоях аз. — Всеки е настроен против нея само защото е хубава.
— Говориш глупости, приятелю. Кой е бит настроен против нея в Коумсайд? Сър Кармайкъл? Франклин? Или сестра Капстик?
— Да, но лейди Кларк я мразеше за всички.
— Mon ami, ти си изпълнен със съчувствие към хубавите млади момичета, а аз съчувствувам на болните стари жени. Нищо чудно лейди Кларк да вижда нещата такива, каквито са, а мъжът й, Франклин Кларк и сестра Капстик да са слепи като къртици. Също и капитан Хейстингс.
— Ти си се заял нещо с това момиче, Поаро.
За мое голямо учудване той ми намигна.
— Може би искам да предизвикам рицарската ти натура, Хейстингс. Ти си винаги благородният кавалер, готов да се притече на помощ на изпаднали в беда дами — красиви дами, bien entendu54.
— Колко си смешен, Поаро — казах аз, като не можах да сдържа смеха си.
— Човек не може постоянно да бъде тъжен. Аз все повече започвам да се интересувам от развитието на човешките отношения, възникнали в резултат на тази трагедия. В случая има три семейни драми. Първо, в Андоувър — целият трагичен живот на мисис Ашър, с нейната борба, издръжката на мъжа й, привързаността й към племенницата. Само от това може да се напише цял роман. После Бексхил — щастливите, доволни татко и мама, двете толкова различни една от друга дъщери: хубавата, пухкава празноглавка и емоционалната, волева Мегън с нейния остър ум и безкомпромисна страст към истината. И другата фигура — въздържаният млад шотландец с неговата необуздана ревност и любовта му към убитото момиче. И накрая обитателите на Коумсайд — умиращата съпруга, погълнатият от колекцията съпруг с растяща нежност и симпатия към красивото момиче, което самоотвержено му помага, и по-младият брат — енергичен, привлекателен, интересен, с романтичен ореол, породен от дългите му пътешествия.