Всички ние виждахме невъзможността да предприемем нещо, докато не пристигне четвъртото писмо и не разкрие бъдещата сцена на Д убийството. Тази атмосфера на очакване беше довела до намаляване на напрежението.
Но сега, когато напечатаните думи ни се надсмиваха от твърдата бяла хартия, гонитбата започваше отново.
Инспектор Кроум беше дошъл от Скотланд Ярд и докато седеше при нас, влязоха Франклин Кларк и Мегън Бърнард.
Момичето обясни, че и тя идва от Бексхил.
— Исках да попитам нещо мистър Кларк.
Тя сякаш бързаше да извини и обясни постъпката си. Аз само отбелязах факта, без да му придам голямо значение.
Писмото, естествено, до такава степен изпълваше съзнанието ми, че всичко друго се плъзгаше покрай мене.
Мисля, че Кроум не беше много доволен, като видя различните участници в драмата.
Той стана крайно официален и УКЛОНЧИВ.
— Аз ще взема това с мене, мосю Поаро. Ако искате копие от него…
— Не, не е необходимо.
— Какво мислите да правите, инспекторе? — попита Кларк.
— Нима не е ясно какво?
— Този път трябва да го хванем — каза Кларк. — Мога да Ви кажа, инспекторе, че ние образувахме собствена група, която да се занимава със случая. Група на заинтересованите страни.
Инспектор Кроум каза с най-изискания си маниер:
— Нима?
— Виждам, че нямате високо мнение за аматьорите, инспекторе.
— Вие нямате под Ваша команда силите, които имам аз, нали мистър Кларк?
— Но ние сме лично засегнати, а това е вече нещо.
— Нима?
— Струва ми се, че Вашата задача няма да бъде лесна, инспекторе. Имам чувството, че старият ABC пак ще Ви победи.
Забелязал съм, че Кроум можеше много по-лесно да бъде предизвикан да говори по този начин, отколкото по някой друг.
— Мисля, че този път обществеността няма да има много основание да ни критикува — каза той. — Глупакът ясно ни предупреди. 11-и е чак следващата сряда. Това ни дава достатъчно време за една кампания в пресата. Донкастър ще бъде предупреден. Всеки, чието име започва на „Д“, ще бъде нащрек — това ще ни помогне много. Освен това ще закараме доста полиция в града. Това вече е уредено чрез съгласието на всички шерифи в Англия. Целият Донкастър, полиция и граждани, ще се вдигне накрак, за да хване един човек, и ако имаме малко късмет, ще успеем. Кларк каза тихо:
— Ясно е, че Вие не се интересувате от спорт, инспекторе.
Кроум зяпна.
— Какво искате да кажете, мистър Кларк?
— Човече, не знаете ли, че следващата сряда в Донкастър се празнува Сейнт Леджър?
Челюстта на инспектора увисна. Дори животът му да зависеше от това, той не можеше да произнесе своето „нима?“. Вместо това той каза:
— Вярно. Да, това усложнява нещата…
— ABC не е глупак, дори и да е луд.
Минута-две всички мълчахме и обмисляхме положението. Тълпите на конните надбягвания, английската публика — тази страстна любителка на спорта, безкрайните усложнения. Поаро промърмори:
— C’est ingénieux. Tout de même, c’est bien imaginé, ça.55
— Мисля, че убийството ще стане, докато конните състезания са в разгара си, може би и на самия хиподром — каза Кларк.
За момент той изпита удоволствие при мисълта за състезанията.
Инспектор Кроум стана и взе писмото със себе си.
— Надбягванията са голямо усложнение — позволи си да каже той. — Жалко, нямаме късмет.
Той излезе. В хола се чуха гласове. След малко влезе Тора Грей. Тя каза възбудено:
— Инспекторът ми каза, че има ново писмо Къде този път?
Навън валеше. Тора Грей беше облечена в черен костюм с кожена яка. На русата й глава беше кацнала малка черна шапчица.
Тези думи се отнасяха до Франклин Кларк. Тя се приближи до него, постави ръка върху неговата и зачака отговор.
— Донкастър, в деня на Сейнт Леджър.
Започнахме да обсъждаме положението. Излишно беше да се споменава, че всички имахме намерението да присъствуваме, но конните надбягвания несъмнено усложняваха плановете, които бяхме начертали преди това.
Чувство на отчаяние ме завладя. Какво можеше в края на краищата да направи нашата малка група от шест души, колкото и силно да беше желанието ни? Безброй много бдителни полицаи щяха да наблюдават цялата околност. Какво можеха да направят още шест чифта очи?
Като че ли в отговор на мисълта ми чух гласа на Поаро. Той говореше като някой учител или проповедник.
— Mes enfants56 — каза той, — ние не трябва да хабим силите си напразно. Трябва да подходим към случая методично и с ясно начертан план. Нека търсим истината вътре в себе си, а не вън. Всеки един от нас трябва да си зададе въпроса: „Какво знам аз за убиеца?“ Така ще изградим цялостния образ на човека, когото търсим.