Той млъкна объркано.
Поаро отговори с такава невинна физиономия, че събуди подозрението ми:
— Comment? Дали снаха Ви е казала, намекнала или споменала — какво?
Франклин Кларк силно се изчерви.
— Може би ще си помислите, че не е време да се натрапвам с лични въпроси…
— Du tout!
— Но искам да няма недоизказани неща.
— Чудесно намерение.
Този път ми се стори, че и Кларк започна да подозира, че зад любезната си маска Поаро скрито се забавлява. Той продължи, като се запъваше.
— Снаха ми е много добра жена. Винаги много съм я обичал… но тя дълго време беше болна… и при това от такава болест — непрекъснато я тъпчеха с наркотици…в такова състояние човек започва да си въобразява някои неща!
— А?
Този път нямаше съмнение — в очите на Поаро играеше насмешливо пламъче. Но Франклин Кларк, погълнат от дипломатическата си мисия, не го забеляза.
— Става дума за Тора — мис Грей — каза той.
— О, за мис Грей ли говорите? — В тона на Поаро звучеше наивно учудване.
— Да. Лейди Кларк си е втълпила някои неща. Вие сам виждате, че Тора — мис Грей, е доста хубаво момиче…
— Може би — призна Поаро.
— А жените, дори и най-добрите, са малко злобни към другите жени. Тора беше безценен помощник на брат ми; той винаги казваше, че тя е най-добрата секретарка, която е имал, а беше и много привързан към нея. Но отношенията им бяха открити и порядъчни. Искам да кажа, че Тора не е от тези момичета…
— Така ли? — каза Поаро насърчително.
— Но снаха ми се беше внушила, че трябва да… ревнува. Не че го показваше с нещо, но след смъртта на Kap, когато стана въпрос мис Грей да, остане, Шарлота категорично отказа. Вярно е, че това отчасти се дължи на болестта и морфина и, както казва сестра Капстик, не бива да обвиняваме Шарлота, че си е набила тези идеи в главата…
Той млъкна.
— Да?
— Искам да разберете, мосю Поаро, че между тях е нямало нищо подобно. Това са само фантазии на една болна жена. Ето погледнете — той порови из джоба си. — това писмо получих от брат си, когато бях в Малая. Искам да го прочетете, защото то ясно показва какви са били отношенията им.
Поаро взе писмото. Франклин застана зад него и прочете част от него на глас:
„…тук всичко е както винаги. На Шарлота отчасти й облекчиха болките. Бих искал да мога да ти кажа пешо повече. Може би си спомняш Тора Грей? Тя е много мило момиче и голяма утеха за мене. Не знам какво бих правил без нея в тия лоши времена. Нейното съчувствие и интересът й към мене са неизчерпаеми. Тя има изтънчен вкус и нюх към красивото и споделя моята страст към китайското изкуство. Наистина имах късмет, че я открих. Дори една дъщеря не би могла да бъде по-мила и отзивчива. Животът й и бил труден и не винаги щастлив, но аз се радвам, че тук тя намери дом и искрена привързаност.“
— Виждате ли — каза Франклин, — такова е било отношението на брат ми към нея. Той я е имал като дъщеря. Това, което ми се вижда несправедливо, е, че веднага след смъртта на брат ми жена му направо я изгони от къщата! Жените наистина са злобни, мосю Поаро.
— Не забравяйте, че снаха Ви е много болна.
— Знам. Непрекъснато си го повтарям. Човек не бива да я осъжда. Но въпреки това реших да Ви покажа писмото. Не искам да оставате с грешно впечатление за Тора от това, което лейди Кларк Ви е казала.
Поаро ми върна писмото.
— Уверявам Ви — каза той с усмивка, — че никога не си позволявам да си създавам впечатление за някого от чужди думи. Аз сам си съставям мнения.
— Е — каза Кларк и прибра писмото. — все пак се радвам, че Ви го показах. Ето ги и момичетата. Трябва да тръгваме.
В момента, в който излизахме от стаята, Поаро ме повика обратно.
— Твърдо ли си решил да вземеш участие в експедицията, Хейстингс?
— О, да. Не бих се чувствувал добре, ако стоя тука и бездействувам.
— Освен дейността на тялото, съществува и тази на ума, Хейстингс.
— В тази област ти си по-добър от мене — казах аз.
— Ти си безспорно прав, Хейстингс. Прав ли съм, като предполагам, че искаш да кавалерствуваш на една от дамите?
— Прав си.
— И коя по-точно ще бъде удостоена с твоята компания?
— Ъ… не съм мислил още.
— Какво ще кажеш за мис Бърнард?
— Тя е прекалено независима — възпротивих се аз.
— Мис Грей?
— Да. По-добре тя.
— Намирам, Хейстингс, че си един изключителен, макар и прозрачен лъжец! Още от самото начало беше решил да бъдеш целия ден с твоя рус ангел.
— О, стига, Поаро!
— Съжалявам, че трябва да осуетя плановете ти, но се налага да те помоля да придружиш другиго.
— Е, добре. Виждам, че имаш слабост към онова мило дете.