— Боя се, че не, сър, Единият беше мистър Джофри Парнъл Също и един млад мъж. Сам Бейкър, с момичето си. Не съм запомнил никой друг.
— Жалко. Свободен сте, Джеймсън.
— Тъй вярно, сър.
Разпоредителят козирува и си излезе.
— Медицинската експертиза е готова — каза полковник Андерсъп. — Най-добре да изслушаме сега човека, който го е открил.
Едип полицай влезе и докладва:
— Дошли са мистър Поаро и един друг господин, сър.
Инспектор Кроум се намръщи.
— Е, добре — каза той, — поканете ги да влязат, няма как.
ГЛАВА XXVII
ДОНКАСТЪРСКОТО УБИЙСТВО
Влизайки по петите на Поаро, аз чух последните думи на инспектор Кроум.
И двамата, началникът на полицията и той, изглеждаха разтревожени и потиснати.
Полковник Андерсън ни поздрави с кимване на глава.
— Радвам се, че Ви виждам, мосю Поаро — каза той вежливо. Мисля, той се досети, че сме дочули забележката на инспектор Кроум. — Ние пак загазихме.
— Ново „ABC“ убийство?
— Да. Много дръзка работа. Навел се над човека и го промушил с нож в гърба.
— Този път с нож значи?
— Да. Разнообразява методите си, нали? Удар по главата, удушване, сега пък нож. Обича разнообразието дяволът — какво? Ето медицинската експертиза, ако искате да хвърлите поглед.
Той подаде на Поаро един лист.
— Установихте ли самоличността на убития? — попита Поаро. — Значи на пода до краката му имаше „ABC“? — добави, той.
— Да. Този път „ABC“ сбърка, ако от това ни става по-леко. Убитият се казва Ърлсфилд63, Джордж Ърлсфилд. Бръснар по професия.
— Интересно — отбеляза Поаро.
— Може би е прескочил една буква — предположи полковникът.
Приятелят ми поклати съмнително глава.
— Да разпитаме ли другия свидетел? — попита Кроум. — Бърза да си отиде в къщи.
— Да, да, нека продължим.
Въведоха един мъж на средна възраст, който много приличаше на Жабока-лакей от „Алиса в страната на чудесата“. От възбуда гласът му беше станал писклив.
— Това е най-поразяващата случка в моя живот — изписука той. — Аз имам слабо сърце, сър, много слабо сърце и това можеше да ми… да ми коства живота.
— Вашето име, моля — каза инспекторът.
— Даунс. Роджър Емануел Даунс.
— Професия?
— Учител съм в мъжкото училище в Хайфилд.
— А сега, мистър Даунс, разкажете ни със свои думи какво се случи.
— Мога да ви кажа накратко, господа. Когато филмът свърши, аз станах от мястото си. Мястото от лявата ми страна беше празно, но на това след него седеше някакъв мъж, явно заспал. Аз не можех да мина, тъй като краката му бяха протегнати напред. Помолих го да ми направи път да мина. Той не се помръдна и аз повторих молбата си на… ъ… малко по-висок глас. Той пак не отговори. Тогава аз го разтърсих за рамото, за да го събудя. Тялото му се изхлузи надолу и аз разбрах, че той е или в безсъзнание, или сериозно болен.
Аз извиках: „На този господин му е прилошало. Доведете разпоредителя.“ Разпоредителят дойде. Когато дръпнах ръката си от рамото му, видях, че тя е мокра и червена… Тогава разбрах, че мъжът е бил заклан. В съшия момент разпоредителят забеляза „ABC“ справочника… Уверявам ви, джентълмени, ударът беше ужасен! Можеше всичко да се случи. От години страдам от болно сърце…
Полковник Андерсън гледаше мистър Даунс с любопитство.
— Можете да се смятате за човек с голям късмет, сър.
— Но аз се смятам за такъв, сър. Не получих дори сърцебиене!
— Не ме разбирате, мистър Даунс. Казвате, че сте седели през две места от убития?
— Всъщност отначало бях седнал до него, но после се преместих, за да съм зад празно място.
— Вие сте на еднаква височина с убития и горе-долу с подобни фигури и сте имали вълнен шал около врата, така както и той, нали?
— Не виждам… — започна мистър Даунс сковано.
— Обяснявам Ви, човече — каза полковник Андресън. — къде е бил късметът Ви. По един или друг начин, когато Ви е проследил, убиецът се е объркал. Той е избрал погрешен гръб. Главата си давам, мистър Даунс, че ножът е бил предназначен за Вас!
Колкото и героично да беше понесло сърцето на мистър Даунс предишните изпитания, този път то не можа да издържи. Той се свлече на един стол, задъха се, а лицето му стана моравочервено.
— Вода — изпъшка той. — вода…
Подадоха му една чаша. Той преглътна няколко пъти и постепенно си възвърна нормалното състояние.
— Аз? — каза той. — Но защо аз?
— Изглежда, че е така — каза Кроум. — Всъщност това е единственото обяснение.
— Искате да кажете, че този човек… този… този въплътен демон… този кръвожаден луд е преследвал мене и е чакал възможност?