— Опишете този човек — каза той. — Колкото можете по-бързо. Няма време за губене.
— Среден ръст — каза Мери — и прегърбен и носеше очила.
— Дрехите му?
— Тъмен костюм и мека шапка. Доста одърпан.
Тя не можа да каже нищо повече от това.
Инспектор Кроум не настоя. Скоро телефоните заработиха, но нито инспекторът, нито началникът на полицията таяха големи надежди.
Кроум установи, че когато се е измъквал през двора, човекът не е носел нито чанта, нито куфар.
— Това може да ни бъде от полза — каза той.
Изпратиха незабавно двама души в „Черния лебед“. Придружиха ги мистър Бол, надут от гордост, и разплаканата Мери.
Сержантът се върна десет минути по-късно.
— Донесох адресната книга на хотела, сър, — каза той. — Ето подписа му.
Ние се струпахме около него. Почеркът беше ситен и сбит, трудно се разчиташе.
— А. В. Кейс или Каш? — каза началникът на полицията.
— ABC — каза Кроум многозначително.
— А какво става с багажа? — попита Андерсън.
— Един голям куфар, сър, пълен с малки картонени кутии.
— Кутии? Какво има в тях?
— Чорапи, сър. Копринени чорапи.
Кроум се обърна към Поаро:
— Поздравявам Ви — каза той. — Вашата хипотеза излезе вярна.
ГЛАВА XXVIII
(НЕ ЛИЧНО ОТ КАПИТАН ХЕЙСТИНГС)
Инспектор Кроум седеше в канцеларията си в Скотланд Ярд.
Телефонът на бюрото му тихо иззвъня и той вдигна слушалката.
— Обажда се Джейкъбс, сър. При мене има един млад мъж, когото ми се струва, че трябва да изслушате.
Инспектор Кроум въздъхна. Средно около двадесетина души на ден идваха с така наречени „важни сведения“ относно делото ABC. Някои от тях бяха безобидни глупаци, а някои идваха с добри намерения и искрено вярваха, че техните сведения са ценни. Сержант Джейкъбс изпълняваше ролята на сито — той преценяваше кое заслужава да се препрати на шефа му.
— Добре, Джейкъбс, изпрати го — каза Кроум.
Няколко минути по-късно на вратата се почука и сержант Джейкъбс въведе един висок, симпатичен млад мъж.
— Това е мистър Том Хартигън, сър. Той има да каже нещо, което евентуално може да хвърли светлина върху делото ABC.
Инспекторът стана и учтиво се ръкува.
— Добро утро, мистър Хартигън. Заповядайте, седнете. Пушите ли? Една цигара?
Том Хартигън седна неловко и погледна със страхопочитание този, когото в себе си наричаше „една от големите клечки“. Външният вид на инспектора леко го разочарова. Изглеждаше като съвсем обикновен човек!
— Хайде — каза Кроум. — Имате да ни кажете нещо, което смятате, че ще е от значение за случая. Говорете.
Том започна нервно:
— Разбира се, може да се лъжа. Това е просто една моя идея. Може би само ще Ви загубя времето.
Инспектор Кроум въздъхна незабелязано. Колко време губеше, за да уверява хората, че не му губят времето!
— Ние най-добре ще кажем. Вие само ни изложете фактите, мистър Хартигън.
— Ето каква е работата, сър. Майката на моето момиче дава стаи под наем. Нагоре по пътя за Камдън Таун. В задната стая на втория етаж вече от около година живее един мъж на име Къст.
— Къст ли?
— Точно така, сър. Един човек на средна възраст, малко невзрачен и мекушав и неуспял в живота, бих казал. От този тип хора, които даже муха не могат да убият, и на мене през ум не би ми минало, че има нещо нередно, ако не се бяха случили някои странни неща.
Объркано и като повтаряше някои неща, Том описа срещата си с мистър Къст на Юстънската гара и инцидента с изтървания билет.
— Виждате ли, сър, това е малко смешно, приемете го както искате. Лили — това е моето момиче, сър — твърди с положителност, че той бил казал Челтенхъм и майка й също каза, че ясно си спомня, че сутринта, преди да замине, споменал за Челтенхъм. Разбира се, тогава не обърнах внимание на това. Лили, приятелката ми, каза, че се надява той да не пострада от този ABC, след като отива в Донкастър, и добави, че това е много странно съвпадение, тъй като по време на предишното убийство той е бил в Карстън. На майтап я попитах дали не е бил в Бексхил, когато стана второто убийство, и тя ми каза, че не знае дали е бил там, но знае със сигурност, че е бил някъде на море. Тогава аз и казах колко странно би било, ако той е ABC, а тя ми отговори, че горкият мистър Къст не би убил дори и муха. И тогава повече не говорихме за това, нито пък мислехме по въпроса. Но вътре в мене тази мисъл не ме оставяше на мира. Аз започнах да се чудя дали този Къст, колкото и безобиден да изглеждаше, не е в края на краищата малко откачен.
Том си пое дъх и продължи. Сега инспектор Кроум го слушаше съсредоточено.
— И тогава, сър, след донкастърското убийство във всички вестници беше обявено, че се търси някой си А. В. Кейс или Каш, а даденото описание съвпадаше с това на мистър Къст. Още през първата си свободна вечер отидох у Лили и я попитах как са инициалите му. Тя не можа да си спомни, но майка й каза, че са именно А. В. Тогава ние седнахме и се опитахме да направим сметка дали Къст е отсъствувал от къщи по време на апдоувърското убийство. Както знаете, сър, не е толкова лесно човек да си спомни неща, случили се преди три месена. Поизмъчихме се, но накрая успяхме, понеже братът на мисис Марбъри се върна от Канада на 21-ви юни. Той дошъл неочаквано и мисис Марбъри искала да го подслони; Лили предложила да му дадат леглото на мистър Къст, тъй като него го нямало. Но мисис Марбъри не се съгласила, понеже не било честно спрямо нейния квартирант, а тя обичала всичко да бъде честно и почтено Ние определихме датата с точност, защото параходът на Бърт Смит пристигнал съшия ден в Саутамптън.