Инспектор Кроум го слушаше внимателно и си водеше бележки.
— Това ли е всичко? — попита той.
— Това е сър. Надявам се, че не мислите, че правя от мухата слон? — Том леко се изчерви.
— Съвсем не. Много правилно постъпихте, че дойдохте тук. Разбира се, това е доста мъгливо показание — всички тези дати и сходството в имената може да са чисто съвпадение. Но вашите показания ще ми свършат работа. Мистър Къст! Той сега в къщи ли си е?
— Да, сър.
— Кога се върна?
— Вечерта след донкастърското убийство, сър.
— Какво прави оттогава?
— Нищо, сър, само седи. Мисис Марбъри каза, че се държи много странно. Купува много вестници — излиза сутрин рано и купува утринните вестници, а като се стъмни, излиза и купува вечерните. Мисис Марбъри казва, че той също много говори на себе си. Тя мисли, че той е станал много особен.
— Какъв е адресът на тази мисис Марбъри?
Том му го даде.
— Благодаря. Аз сигурно ще намина по някое време на деня. Едва ли има нужда да Ви казвам да бъдете много внимателен с държанието си към мистър Къст, ако случайно го срещнете.
Той стана и се ръкува.
— Направихте много добре, че дойдохте при нас. Довиждане, мистър Хартигън.
— Е, господа — каза Джейкъбс, когато отново влезе в стаята няколко минути по-късно. — Мислите ли, че това е нещо важно?
— Обещаващо е — каза Кроум. — Искам да кажа, ако фактите се окажат такива, каквито ги описва момчето. От производителите на чорапи все още няма нищо. Беше крайно време да се насочим по някоя следа. Между впрочем, дайте ми папката с карстънското дело.
Той се рови из нея известно време.
— А, ето. Едно от показанията, направени пред полицията в Торки. Един млад мъж на име Хил. Казва, че на излизане от кино Торки Паладиум, където гледал филма „Нито едно врабче“, забелязал един човек, който се държал странно. Говорел си на себе си. Хил го чул да казва: „Това е идея“. „Нито едно врабче“ ли беше филмът, който прожектираха в Регал в Донкастър?
— Да, сър.
— В това може да има нещо. Тогава не обърнахме внимание на тези показания, но нищо чудно именно тогава да му е дошла идеята как да извърши следващото убийство. Имаме адреса на Хил, както виждам. Описанието на човека, което той дава, е доста неясно, но съвпада до голяма степен с това на Мери Страуд и на този Том Хартигън.
Той кимна замислено.
— Става горещо — каза инспектор Кроум малко неточно, понеже беше много зиморничав.
— Някакви указания, сър?
— Поставете двама-трима души да наблюдават къщата на Камдън Таун, но не искам да ми подплашите птичката. Трябва да поговоря и с министерството. А след това ми се струва, че ще е най-добре да повикаме Къст тук и да го попитаме дали желае да даде показания. Струва ми се, че той вече така се е наплашил, че няма да чакаме дълго.
Долу Том Хартигън го чакаше Лили Марбъри.
— Всичко наред ли е, Том?
Той кимна.
— Прие ме самият инспектор Кроум. Този, на когото е възложено делото.
— Как изглежда?
— Малко тих и превзет, не както си представям един детектив.
— Това е новият тип детектив — каза Лили с уважение. — Някои от тях не падат по-долу от старите. Е, и какво каза той?
Том й разказа накратко за срещата.
— Значи мислят, че това наистина е той?
— Мислят, че е вероятно да е той. Във всеки случай ще наминат към вас да му зададат няколко въпроса.
— Горкият мистър Къст.
— Няма защо да казваш горкият мистър Къст, моето момиче. Ако той е ABC, на неговата съвест тежат четири ужасни убийства.
Лили въздъхна и поклати глава.
— Наистина звучи ужасно.
— А сега, момичето ми, ела да обядваме. Помисли си само, ако излезем прави, името ми ще се появи във вестниците.
— О, Том, наистина ли?