— Да, моля.
— Направих справки в Карстън, Пейнтън и Торки. Получих списъка на хората, при които е ходил да продава чорапи. Трябва да кажа, че изрядно се е справил с работата. Отседнал в „Пит“ — малък хотел близо до гарата Тор. През нощта на убийството се прибрал в хотела в 10 часа и половина. Можел е да вземе от Карстън влака в 9:57 и да пристигне в Тор в 10:20. По гарите и във влака не е забелязан човек с подобна външност, но същия петък в Дартмут е имало празненство и влаковете от Кингсуер са били претъпкани.
В Бексхил почти същото. Отседнал в „Глоуб“ под собственото си име. Предлагал чорапи на около дванадесет адреса, включително на мисис Бърнард и в „Рижата котка“. Излязъл от хотела рано вечерта. В Лондон се завърнал на другата сутрин в около 11:30. Същата процедура се отнася и за Андоувър. От седнал във „Федърс“. Предлагал чорапи на мисис Фаулър, съседката на мисис Ашър, и на още пет-шест души на улицата. Чифтът чорапи, купен от мисис Ашър, ми бе изпратен от нейната племенница (името й е Драуър). Те са идентични с тези, намерени в куфара на Къст.
— Дотук добре — каза помощник-комисарят.
— Действувайки според получените сведения — продължи инспекторът, — аз отидох на адреса, даден ми от Хартигън, но се оказа, че Къст напуснал къщата половин час преди това. Казаха ми, че са му звънили по телефона. За пръв път, откак живеел в къщата, така каза хазайката му.
— Съучастничка ли е? — попита помощник-комисарят.
— Едва ли — каза Поаро. — Това е странно… освен ако…
Той млъкна и ние всички го погледнахме въпросително. Но той само поклати глава и инспекторът продължи:
— Направих щателен обиск в стаята му. Всякакви съмнения са неуместни. Открих един топ хартия, идентичен с тази, на която са писани писмата, голямо количество чорапи, а в дъното на бюфета, където бяха складирани чорапите, имаше един пакет със същата форма и големина, който съдържаше не чорапи, а осем нови железопътни справочници „ABC“.
— Неоспоримо доказателство — каза помощник-комисарят.
— Открих още нещо — каза инспекторът и гласът му стана почти човешки от триумфа, който пролича в него. — Открих го едва тази сутрин, сър. Нямах време да доложа за него. Нямаше никаква следа от ножа.
— Би бил абсолютно ненормален, ако върне ножа със себе си — отбеляза Поаро.
— В края на краищата, той не е разумно човешко същество — отговори инспекторът. — Във всеки случай на мене ми мина през ума, че може да го е донесъл в къщи, а после да е осъзнал опасността, ако го е скрил в стаята си, и да е потърсил друго по-подходящо място (както отбеляза мосю Поаро). Къде би могъл той да го скрие? Веднага се сетих. Стенната закачалка — никой не мести стенна закачалка. С много труд я преместихме от стената и там го намерихме!
— Ножа?
— Ножа. Няма съмнение, че е същият. Засъхналата кръв е още по него.
— Хубава работа сте свършили, Кроум — каза помощник-комисарят одобрително. — Сега ни трябва само още едно нещо.
— Какво?
— Самия престъпник.
— Ще го хванем, сър. Не се страхувайте.
Тонът на инспектора беше поверителен.
— Какво ще кажете вие, мосю Поаро?
Поаро се беше замислил и се стресна.
— Моля?
— Казваме, че залавянето на нашия човек е само въпрос на време. Съгласен ли сте?
— А, това — да. Без съмнение.
Той говореше толкова разсеяно, че всички го погледнаха с любопитство.
— Нещо да ви тревожи, мосю Поаро?
— Има нещо, което много ме тревожи. Това е въпросът „защо?“ Каква е подбудата?
— Но, скъпи приятелю, та той е луд — каза нетърпеливо помощник-комисарят.
— Аз разбирам какво има предвид мосю Поаро — каза Кроум, идвайки великодушно на помощ. — Той е напълно прав. Трябва да има някакъв определен мотив. Мисля, че трябва да търсим корена на цялата работа в много силно развит комплекс за малоценност. Може да страда също и от мания за преследване, която в такъв случай е свързана с мосю Поаро. Може да е изпаднал в заблуждението, че мосю Поаро е детектив, ангажиран специално, за да го хване.
— Хм — каза помощник-комисарят, — днес така се тълкува. По мое време лудият си беше луд и никой не търсеше научно обяснение, за да смекчи този факт. Предполагам, че един съвременен лекар ще предложи такъв човек като ABC да се настани в болница, ще му говори колко добре се е държал през последните 45 дена и след това ще го пусне на свобода като пълноценен член на обществото. Поаро се усмихна и не отговори. Заседанието се закри.
— Да — каза помошник-комисарят, — както казахте, Кроум, залавянето му е само въпрос на време.
— Щяхме да го хванем и по-рано, ако не беше толкова невзрачен на вид, — каза инспекторът. — а то сега обезпокоихме толкова безобидни граждани.