— Чудя се къде ли е в този момент — каза помощник-комисарят.
ГЛАВА XXX
(НЕ ЛИЧНО ОТ КАПИТАН ХЕЙСТИНГС)
Мистър Къст стоеше пред зарзаватчийницата и гледаше към отсрещния тротоар. Да, тука е.
„Мисис Ашър. Вестници и цигари.“
На празната витрина се виждаше надпис.
„Дава се под наем.“
Пусто… Необитаемо…
— Извинете, сър.
Жената на зарзаватчията се опитваше да стигне лимоните.
Той се извини и се дръпна настрана.
Бавно се потътри обратно, назад към главната улица.
Беше трудно, много трудно, сега, когато не му бяха останали никакви пари.
Не беше ял през целия ден и това го караше да се чувствува много особено и леко.
Той погледна едно табло, на което беше окачен вестник.
Аферата ABC. Убиецът още на свобода. Интервю с мосю Еркюл Поаро.
Мистър Къст си каза:
— Еркюл Поаро. Чудя се дали той знае…
После продължи по улицата.
Не бива да стои и да зяпа вестника.
Помисли си:
„Няма да мога да вървя оше дълго. Единият крак, после другият… какво странно нещо е ходенето…“
Единият крак, после другият — смешно. Много смешно…
Но и човекът е смешно същество…
Но той. Александър Бонапарт Къст, е особено смешен.
Винаги е бил такъв.
Хората винаги му са се смели.
Той не можеше да им се сърди.
Къде отива сега? Той не знаеше. Беше стигнал до края. Вече не гледаше никъде другаде освен в краката си.
Единият крак, после другият.
Вдигна поглед. Пред него светлини. И букви…
Полицейски участък.
— Колко смешно — каза мистър Къст. Той се изкикоти.
После влезна вътре. Изведнъж се залюля и падна.
ГЛАВА XXXI
ЕРКЮЛ ПОАРО ЗАДАВА ВЪПРОСИ
Беше ясен ноемврийски ден. Доктор Томпсън и главният инспектор Джап бяха наминали да запознаят Поаро с резултатите по делото Александър Бонапарт Къст.
Самият Поаро беше настинал и не беше присъствувал на разглеждането на делото. За щастие не беше настоял да му правя компания.
— Предава се в съда — каза Джап. — Това е решението.
— Не е ли малко необикновено да се предлага защита в този стадий на делото? — попитах аз. — Мислех, че винаги обвиняемите определят кой да ги защищава.
— Обикновено е така — каза Джап. — Лукас мисли, че може да го претупа набързо. Бих казал, че той е човек, който винаги опитва. Лудостта е най-добрата му защита.
Поаро сви рамене.
— Не могат да го оправдаят заради лудостта му. После едва ли е за предпочитане затвор по време на кралските празненства, отколкото смърт.
— Предполагам, че Лукас си мисли, че има шанс — каза Джап. — С едно солидно алиби за бексхилското убийство цялото дело може да се измени. Както и да е, Лукас иска да бъде оригинален. Той е млад и иска да направи впечатление в очите на публиката.
Поаро се обърна към Томпсън.
— Какво е вашето мнение, докторе?
— За Къст ли? Честна дума, не зная какво да кажа. Той играе ролята на разумен човек забележително добре. Но, разбира се, той е епилептик.
— Колко изумителна беше развръзката — казах аз.
— Неговият припадък в андоувърската полиция ли? Да, беше много подходящ драматичен край на трагедията. ABC винаги подбираше много добре момента, когато да произведе ефект.
— Възможно ли е да се извърши престъпление и престъпникът да не съзнава, че го е извършил? — попитах аз. — Неговото отричане звучи доста искрено.
Доктор Томпсън се усмихна леко.
— За бога, не трябва да се хващате на театрални пози. Мое мнение е, че Къст знае много добре, че той е извършил убийствата.
— Когато са толкова ревностни, те обикновено знаят — каза Кроум.
— Що се отнася до вашия въпрос, напълно възможно е за един епилептик в състояние на сомнамбулизъм да извърши нещо и въобще да не осъзнае, че го е направил. Но е общоприето, че такова действие „не е в противоречие с желанията на този човек в нормално състояние“.
Той продължи да обсъжда въпроса, говорейки за grand mal64 и petit mal65, и да си кажа правата, ме обърка напълно, както често става, когато някой учен започва да говори надълго и нашироко по тема от неговата специалност.
— Във всеки случай аз съм против теорията, че Къст е извършил тези убийства, без да знае за това. Това можеше да се приеме, ако не бяха писмата. Писмата направо разбиват теорията. Те показват предварително обмисляне и внимателно подготвяне на престъпленията.
— А за писмата все още нямаме никакво обяснение — каза Поаро.
— Това интересува ли ви?
— Естествено, тъй като те бяха писани до мене. А по въпроса за писмата Къст упорито мълчи. Докато не разбера цялата причина защо тези писма бяха написани и изпратени на мене, аз няма да смятам случая за решен.