— Разбира се, ако погледнеш на него като на психологичен случай… — започнах аз.
— Какво представлява това дело от самото начало? През цялото време аз търсех слепешката — опитвах да разбера кой е убиецът. И чак сега ми стана ясно, Хейстингс, че си нямам представа кои е той. Аз съм в абсолютно неведение.
— Жаждата за влас… — започнах аз.
— Да, с това могат да се обяснят много неща… Но това не ме задоволява. Има неща, които не са ми ясни. Защо е извършил тези убийства? Защо е избрал именно тези хора?
— По азбучен ред… — започнах аз.
— Да не би Бети Бърнард да е единствената в Бексхил, чието име да започва с B? Бети Бърнард — една мисъл ми се върти из главата… Сигурно е така — трябва да е така. Но в такъв случай…
Той помълча известно време. Не ми се искаше да нарушавам мълчанието му.
Предполагам, че съм заспал. Събуди ме това, че Поаро ме беше хванал за рамото.
— Mon cher ami66 — каза той с чувство, — моят добър гений.
Аз се обърках от този внезапен изблик на признателност.
— Така е — настоя Поаро, — ти винаги, винаги ми помагаш. Ти ми носиш късмет. Ти ме вдъхновяваш.
— Как съм те вдъхновил сега? — попитах аз.
— Като си задавах сега въпроси, си спомних една твоя забележка. Една забележка, коя го изяснява много. Не съм ли ти казвал неведнъж, че имаш чудната способност да изказваш очевидното? А аз пренебрегнах именно очевидното.
— Коя е тази моя забележителна реплика? — попитах аз.
— Тя прави всичко ясно като бял ден. В нея са отговорите на всички мои въпроси. Причината защо именно мисис Ашър (нея аз прозрях отдавна), причината за сър Кармайкъл Кларк, причината за донкастърското убийство и накрая, което е много важно, причината за Еркюл Поаро.
— Моля те, би ли обяснил? — помолих го аз.
— Не сега. Първо имам нужда от още няколко сведения. Но тях ще получа от нашия „специален отряд“. И тогава — тогава, щом получа отговор на един въпрос, ще отида да видя ABC. Най-после ще бъдем лице срещу лице — ABC и Еркюл Поаро — двамата противници.
— И тогава? — попитах аз.
— Тогава — каза Поаро — ние ще поговорим. Je vous assure67, Хейстингс, няма нищо по-опасно от разговора за човек, който крие нещо. Както ми каза един мъдър стар французин на времето, човек е изобретил речта, за да се предпази от мислене. Освен това тя е един безпогрешен начин да разбереш това, което той иска да скрие. Човек, Хейстингс, не може да устои на изкушението да не разкрие личността си по време на разговора. Той се издава винаги.
— Какво очакваш да научиш от Къст?
Еркюл Поаро се усмихна.
— Една лъжа — каза той. — И от нея ще науча истината!
ГЛАВА XXXII
„ДА ХВАНЕШ ЛИСИЦА“
През следващите няколко дена Поаро беше много зает. Той тайнствено изчезваше, говореше много малко, мръщеше се сам на себе си и систематически отказваше да задоволи естественото ми в случая любопитство относно гениалното изказване, което, според него, съм бил направил на времето.
Той не ме покани да го придружавам по време на неговите мистериозни излизания — нещо, което дълбоко в себе си ме възмути.
Обаче към края на седмицата той заяви, че възнамерява да посети Бексхил и ми предложи да го придружа. Излишно е да споменавам, че приех с готовност.
Както се оказа, поканата не се отнасяше само до мене. Членовете на „специалния отряд“ бяха също така поканени.
И те, както и аз, бяха много заинтригувани. Но към края на деня поне ми стана ясно в каква насока му текат мислите.
Най-напред посетихме мистър и мисис Бърнард и Поаро получи подробни сведения относно часа на посещението на Къст и какво точно е говорил. След това отидохме в хотела, където е бил отседнал, и той изтръгна от съдържателя точния час на неговото заминаване. Доколкото можах да разбера, нищо ново не беше казано, но той самият изглеждаше доволен.
После отидохме на плажа, където е бил открит трупът на Бети Бърнард. Поаро започна да обикаля около мястото и да се взира внимателно в камъчетата. Не виждах голям смисъл в това, тъй като приливът заливаше брега два пъти на ден.