Изобщо не сте си направили труда да търсите човек, чието име да започва с Д. Всеки един би ви свършил работа! Вие сте предположили (и то много правилно), че това ще бъде сметнато за грешка. Сигурно е щяло да има някой от публиката, чието име да започва с Д. Всички биха предположили, че той е бил набелязаната жертва.
А сега, приятели, да разгледаме случая от гледна точка на мнимия ABC, от гледна точка на мистър Къст.
Андоувърското престъпление не му говори нищо. Бексхилското убийство го изненадва и шокира — та той самият е бил там по същото време. После следват убийството в Карстън и заглавията във вестниците. ABC убийство в Андоувър, когато той е бил там, ABC убийство в Бексхил, а сега предстои още едно… Три убийства и всеки път той е бил на местопрестъплението. Хора, страдащи от епилепсия, често чувствуват празнини в паметта си и не могат да кажат какво правят в такива моменти… Спомнете си, че Къст е крайно невротизиран и че лесно се поддава на внушение.
Тогава той получава нареждане да отиде в Донкастър.
Донкастър! И следващото ABC убийство ще бъде извършено в Донкастър. Сигурно е помислил, че това е ръката на провидението. Той загубва самообладанието си, въобразява си, че хазайката му го гледа подозрително, и й казва, че отива в Челтенхъм.
Но той заминава за Донкастър, понеже това е негов дълг. Следобед отива на кино. Може би там е задрямал за малко.
Представете си какво е почувствувал, когато при завръщането си в хотела открива, че на ръкава на сакото му има кръв, а в джоба му окървавен нож. Неясните му предчувствия се превръщат в увереност.
Той, самият той е убиецът! Спомня си за своите главоболия, за празнините в паметта. Той е сигурен, това е истина — той, Александър Бонапарт Къст, е убиец маниак.
Държанието му след това е държание на преследвано животно. Той се завръща в лондонската си квартира. Там е в безопасност, всички го познават. Те мислят, че е бил в Челтенхъм. Но ножът е все още при него — много глупаво от негова страна. Той го скрива зад стенната закачалка.
И един ден го предупреждават, че ще дойде полиция. Това е краят! Те знаят!
Преследваното животно хуква за последен път…
Не знам защо е отишъл в Андоувър: предполагам, че е бил преследван от болезненото желание да иде и да види мястото, където е било извършено престъплението, престъплението, което е извършил той, макар че не си спомня за това…
Не му остават никакви пари… той е изморен… краката му неволно го отвеждат в полицейския участък.
Но дори попадналото в капан животно продължава да се бори. Мистър Къст е твърдо убеден, че той е извършил убийствата, но упорито твърди, че е невинен. И той отчаяно се вкопчва в алибито си, което има за второто убийство. Поне него не могат да му припишат!
Както ви казах, още първия път, когато го видях, ми стана ясно, че той не е убиецът и че моето име не значи нищо за него! Освен това разбрах, че той се мисли за убиеца.
А след като не призна вината, ми стана по-ясно отвсякога, че моята теория е вярна.
— Вашата теория — каза Франклин Кларк — е абсурдна!
Поаро поклати глава.
— Не, мистър Кларк, вие бяхте в безопасност до момента, в който никой не ви подозираше. Веднъж заподозрян, доказателствата можеха лесно да се намерят.
— Доказателствата?
— Да. Намерих бастуна, с който сте си послужили в андоувърското и карстънското убийство в един долап в Коумсайд. Обикновен бастун с тежка дръжка във форма на топка. Част от дървото е било изрязано и заменено със стопено олово. Вашата снимка беше разпозната между десетина други от двама души, които са ви видели да излизате от киното, когато е трябвало да бъдете на надбягванията. Онзи ден бяхте идентифициран в Бексхил от Мили Хайли и от едно момиче от гостилницата „Червения бегач“, където сте завели на вечеря Бети Бърнард през фаталната вечер. И най-компрометираща накрая е една елементарна предпазна мярка, която вие сте пропуснали. Оставили сте отпечатък от пръст върху пишещата машина на Къст, машина, до която, ако бяхте невинен, нямаше да сте докосвали никога.
Известно време Кларк седя неподвижен, после каза:
— Rouge, impaire, manque!75 Вие печелите, мосю Поаро! Но си струваше да опитам!
С невероятно бързо движение той извади един малък автоматичен пистолет от джоба си и го допря до челото си.
Аз извиках и неволно се отдръпнах в очакване на изстрела.