Но изстрел не се раздаде. Спусъкът щракна безрезултатно.
Кларк погледна изумен пистолета и изруга.
— Не, мистър Кларк! — каза Поаро. — Може би забелязахте, че днес имам нов слуга. Един мой приятел — виртуозен джебчия. Той извади пистолета от джоба ви, изпразни го и го върна обратно и всичко това без вие да почувствувате нещо.
— Мръсна чуждестранна маймуна! — извика почервенелият от ярост Кларк.
— Да, да, представям си какво чувствувате. Не, мистър Кларк, няма лека смърт за вас! Казали сте на мистър Къст, че два пъти сте се спасили от удавяне. Знаете какво значи това — че съдбата ви е отредила друга смърт.
— Вие…
От ярост не му идваха думи. Лицето му беше станало мъртвешки бледо. Той стисна заплашително юмруци.
От съседната стая се появиха двама детективи от Скотланд Ярд. Единият от тях беше Кроум. Той се приближи до Кларк и изрече познатата стереотипна фраза: „Предупреждавам ви, че всичко, което кажете, може да бъде използувано срещу вас.“
— Той каза достатъчно — каза Поаро и добави, обръщайки се към Кларк:
— Вие сте много високомерен, но въпреки това ще ви кажа, че намирам вашето престъпление не английско… не порядъчно… не спортсменско…
ГЛАВА XXXV
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Срам ме е да призная, че след като вратата се затвори след Франклин Кларк, аз се изсмях истерично.
Поаро ме погледна изненадано.
— Това е, защото му каза, че престъплението му не е спортсменско — поясних аз.
— Но това е така. Извършеното от него е отвратително, не толкова убийството на брат му, колкото жестокостта, с която е осъдил един нещастник на доживотен затвор. „Да хванеш лисица, да я сложиш в клетка и никога да не я пуснеш отново.“ Това не e le sport76.
Мегън Бърнард въздъхна дълбоко.
— Не мога да повярвам, не мога. Вярно ли е всичко това?
— Да, мадмоазел. Край на кошмара.
Тя го погледна и гъста червенина заля лицето й.
Поаро се обърна към Фрейзър.
— През цялото време мадмоазел се измъчваше от страха, че вие сте извършили второто убийство.
Доналд Фрейзър каза тихо:
— По едно време и аз си помислих същото.
— Заради съня ви?
Той дръпна стола си към младия мъж и му каза доверително:
— Сънят ви може да се обясни много лесно. Вие започвате да откривате, че образът на едната сестра се заличава постепенно от паметта ви и неговото място се заема от другата сестра. Мадмоазел Мегън е заместила сестра си в сърцето ви, но тъй като мисълта, че толкова бързо сте забравили другата сестра, е непоносима за вас, вие сте се опитали да я задушите. С това се обяснява вашият сън.
Погледът на Фрейзер се обърна към Мегън.
— Не се страхувайте да я забравите — каза Поаро бащински. — Тя не заслужава да се измъчва човек заради нея. А като мадмоазел Мегън се срещат веднъж на хиляда — un coeur magnifique77.
Очите на Фрейзър светнаха.
— Мисля, че сте прав.
Ние се струпахме около Поаро, задавайки му въпроси и искайки да ни освети този или онзи въпрос.
— Защо бяха онези въпроси, Поаро? Дето ги задаваше на всички? Какъв беше смисълът?
— Някои от тях бяха simplement une blague78. Но аз разбрах това, което ми трябваше — че Франклин Кларк е бил в Лондон по времето, когато е било пуснато първото писмо, а освен това исках да видя лицето му, когато задам въпрос на мадмоазел Тора. Той не знаеше, че го наблюдавам, и аз видях цялата злоба и гняв, която той таеше, изписана на лицето му.
— Никак не ви беше грижа за моите чувства — каза Тора Грей.
— Мисля, че отговорът ви не беше искрен, мадмоазел — сухо отвърна Поаро. — И втората ви надежда се провали. Франклин Кларк няма да наследи парите на брат си.
Тя вирна глава.
— Трябва ли да стоя тук и да слушам как ме обиждат?
— Не, никак — каза Поаро и учтиво й отвори вратата.
— Отпечатъкът от пръста допринесе много, Поаро — казах аз замислено. — Той се предаде веднага, щом спомена за него.
— Да, те са много полезни, тези отпечатъци от пръсти.
Той добави:
— Аз вмъкнах това, за да ти направя удоволствие, приятелю.
— Но, Поаро — извиках аз, — нима това не е вярно?
— Ни най-малко, mon ami — отговори Еркюл Поаро.
Трябва да спомена и визитата, която ни направи мистър Александър Бонапарт Къст няколко дена по-късно.
След като изкриви ръката на Поаро от стискане и несвързано му благодари, той се успокои и каза:
— Знаете ли, един вестник ми предложи сто лири — сто лири! — за да им напиша една кратка автобиография. Аз… просто не знам какво да правя.
— На ваше място аз не бих приел сто — каза Поаро. — Бъдете твърд. Кажете, че искате петстотин. И не се ограничавайте само с един вестник.