Клайв Къслър
Азиатска вълна
(книга 14 от "Приключенията на Дърк Пит")
Някои сравняват Пит с други популярни герои от приключенски романи, но Къслър е успял да създаде герой, единствен по рода си.
Изразявам своята признателност към мъжете и жените в Службата по емиграция и натурализация за щедро предоставените ми от тях данни и статистики за незаконната емиграция.
Благодаря също и за помощта на инженерни войски, които ме запознаха с капризната природа на реките Мисисипи и Ачафалайа.
И на десетките хора, които бяха тъй любезни да ми дават идеи и предложения за това, какви препятствия да преодоляват Дърк и Ал.
Авторът
Реквием за една принцеса
10 декември 1948 г.
Непознати води
С всеки следващ порив на вятъра вълните ставаха все по-яростни и непредвидими. Вярно на своенравната си природа, морето, както беше тихо цял ден, вечерта си показа рогата. Белите гребени на високите вълни отхвръкваха като мрежи от водни пръски. Разпенена вода и черни облаци се сливаха под стремителната атака на вилнеещата снежна буря. Не можеше да се каже къде свършва водата и къде започва небето. Докато пътническият лайнер „Принсес Доу Уан“ се преборваше с вълните, надигащи се като планини, преди да се разбият върху кораба, хората на борда не подозираха за бедствието, което ги очакваше само след минути.
Североизточните и северозападните хали, разбунващи водите, образуваха в същото време и силни водни течения, които блъскаха кораба от двете страни. Ветровете скоро достигнаха сто и шейсет километра в час, а вълните извисяваха гребени на височина над девет метра. Хванатият във водовъртежа „Принсес Доу Уан“ нямаше как да им се изплъзне. Вълнорезът му се издигаше над вълните, които заливаха откритите му палуби, а когато отново се гмурнеше, кърмата му се вирваше нагоре и разкриваше бясно въртящите се гребни винтове. Удрян от всички страни, корабът се наклони странично до трийсет градуса и леерното ограждане покрай палубата за разходки се скри под кипящата вода. После много бавно и тромаво се изправи и продължи напред в най-свирепата буря, регистрирана в близката история.
Премръзналият втори помощник-капитан Ли По, който беше на вахта, но не можеше да вижда нищо в заслепяващата снежна буря, се прибра в кормилната рубка и тръшна вратата. Толкова пъти бе плавал по Китайско море, но никога не бе виждал снежна вихрушка сред силна буря. По си помисли, че не е честно от страна на боговете да подложат на такива разрушителни ветрове „Принсес“ точно сега, когато, след като бе обиколил половината свят, му оставаше по-малко от сто мили до пристанище. През последните шестнайсет часа корабът бе изминал само четирийсет мили.
Като се изключеха капитан Лий Хънт и главният машинист в машинното отделение, целият екипаж се състоеше от китайци националисти. Изпечен мореплавател, с дванайсет години служба в Английските военноморски сили и осемнайсет като офицер на три различни търговски флота, петнайсет от тях Хънт беше прослужил като капитан. Като момче излизал с баща си на риболов край Бридлингтън, малко градче на източното крайбрежие на Англия, след което станал редови моряк на товарен кораб, пътуващ за Южна Африка. Сега Хънт, слаб човек, с прошарена коса и тъжни, блуждаещи очи, бе обхванат от дълбок песимизъм. Не беше много сигурен, че корабът му ще е способен да издържи на този ураган.
Преди два дни един от моряците бе насочил вниманието му към една пукнатина в задната дясна част на външния корпус зад комина. Беше готов на всичко, само да можеше да огледа пукнатината сега, когато корабът му бе подложен на това невероятно напрежение. Но побърза да пропъди мисълта. Щеше да е равносилно на самоубийство да направи такъв опит във ветрове, духащи със скорост сто и шейсет километра в час, и яростни вълни, които заливаха неспирно палубите. Сърцето му подсказваше, че „Принсес“ е в смъртна опасност, и той се примири с факта, че съдбата на кораба не е в негови ръце.
Хънт гледаше снежната завеса, която замрежваше стъклата на кормилната рубка, и без да обръща глава, попита втория си помощник-капитан:
— Колко силно е обледеняването, господин По?
— Увеличава се с голяма бързина, капитане.
— Мислите ли, че има опасност ледът да ни скове?
Ли По поклати бавно глава.
— Все още не, сър, но до сутринта ледената кора върху надстройката и палубите ще натежи и може да се окаже критична, ако получим силен крен.