— Направихте фатална грешка, господин Пит.
Пит се усмихна леко.
— Тъкмо щях да кажа същото за двамата кретени, които бяхте пратили да ме убият по-рано тази вечер.
— Някой друг път, на някое друго място може и да не се окажете такъв късметлия.
Пит заговори със студен глас:
— По този повод, моля да имате предвид, че съм наел екип от професионални убийци да ви очистят, господин Шан. С малко късмет, ние с вас никога повече няма да се видим.
Преди Кин Шан да отговори, Пит и Джулия се запътиха между гостите към главния вход. Джулия дискретно отвори чантата си, доближи я до лицето си, уж че бърка за пудрата си и заговори в малката радиостанция.
— Тук Дракон. Ние излизаме.
— Дракон ли? — вметна Пит. — Това ли е кодовото име, за което винаги си мечтала?
Гълъбовосивите очи се вгледаха в него, сякаш го виждаше за първи път.
— Напълно подходящо е — отвърна простичко тя.
Ако платените убийци на Кин Шан имаха план да последват дюзенбърга и да застрелят пътниците му още на първия светофар, то те бързо бяха отстранени, когато два необозначени микробуса се подредиха като конвой след голямата кола.
— Надявам се да са от нашите — подхвърли Пит.
— Питър Харпър е много усърден. Службата ни закриля служителите си с външни специалисти. Хората в микробусите са от малко известни сили за охрана, които предоставят екипи от телохранители при поискване.
— Колко жалко.
Джулия го погледна изненадана.
— Защо мислиш така?
— Ами с всички тия въоръжени придружители, които наблюдават всяка наша стъпка, не мога да те заведа у дома за по едно питие.
— Наистина ли единствено мисълта за питие се върти в главата ти? — попита тя с разгорещен глас.
Пит отдели едната си ръка от кормилото и я потупа по коляното.
— Жените винаги са загадка за мен. Надявах се да си забравила, че си правителствен агент и да си хвърлила предпазливостта си на вятъра.
Тя се измести на кожената седалка, за да се притисне възможно най-плътно до него и обви ръце около неговата. Приглушеният рев на двигателя и миризмата на кожа от седалките й подействаха възбуждащо.
— Освободих се от задълженията си в мига, в който напуснахме къщата на онзи злодей — рече тя нежно. — Моето време ти принадлежи.
— А как ще се отървем от твоите приятели?
— Няма да се отърваваме. Те ще останат с нас, докогато е нужно.
— В такъв случай смяташ ли, че ще имат нещо против, ако направя едно отклонение?
— Твърде е възможно, но съм сигурна, че ти така или иначе ще го направиш.
Пит замълча, смени предавката и се вля в автомобилното движение, наблюдавайки с известна гордост в огледалото за обратно виждане как микробусите се мъчеха да не изостават от дюзенбърга.
— Надявам се да не стрелят в гумите ми. Те никак не са евтини за кола като тази.
— Сериозно ли говореше, като каза на Кин Шан, че си поръчал на екип от наемници да го убият?
Пит се усмихна лукаво.
— Това беше голям тлъст блъф, но той не го знае. Изпитвам огромно удовлетворение да измъчвам типове като Кин Шан, които са свикнали хората да играят по свирката им. Затова накарай такъв като него да гледа в тавана нощем и да се пита дали някой не го дебне навън, за да му прати един куршум в главата.
— А за какво отклонение говореше?
— Ами мисля, че открих пукнатина в бронята на Кин Шан. Открих ахилесовата му пета, ако ме извиниш за този изтъркан израз. Въпреки привидно непревземаемата стена, която е издигнал около живота си, той има уязвима пукнатина, която може да се отвори до километър.
Джулия загърна плътно палтото си около босите си крака, за да пропъди студа от късната вечер.
— Вероятно си предугадил нещо от думите му, което ми е убегнало.
— Доколкото си спомням, той се изрази така: „Най-страстното желание в живота ми“.
Тя го погледна с любопитство в очите, които не се отместваха от пътя пред него.
— Да, каза го по повод огромния товар от китайски произведения на изкуството, които потънали на някакъв кораб.
— Точно така.
— Но той притежава повече богатство и китайски антики от всеки друг в света. Защо проявява такъв голям интерес към кораб с няколко исторически ценности?
— Това не е просто интерес, прелестно създание. Кин Шан е обсебен от идея фикс като всички хора от векове насам, които търсят изгубени съкровища. Той няма да умре щастлив, независимо колко богатство и власт е натрупал, докато не замести всяко свое художествено копие с истинското произведение. Да притежава нещо, което никоя жена или мъж на света не могат да притежават, е единственият стремеж на Кин Шан. Познавам хора като него. Той ще използва користно трийсет години от живота си, за да открие кораба и съкровищата в него.