Близък приятел на бащата на Пит, сенатор Джордж Пит, Пърлмутър познаваше Дърк почти от бебе. С годините двамата се превързаха един към друг дотолкова, че Пърлмутър му стана нещо като любим чичо.
Той настани Пит и Джулия около огромен капак на люк във форма на решетка, който след леко преправяне бе лакиран до блясък и служеше като маса за хранене. Постави пред тях кристални чаши, които навремето са красили залата за хранене в първа класа на италианския луксозен лайнер „Андреа Дориа“.
Джулия разгледа гравираното изображение на кораба върху чашата си, докато Пърлмутър наливаше отлежалия портвайн.
— Мислех, че „Андреа Дориа“ лежи на дъното на морето.
— И все още е там — отвърна Пърлмутър и засука единия край на сивите си мустаци. — Преди пет години Дърк се гмурна до останките му и извади цяла дървена цедилка с винени чаши, които беше тъй любезен да ми подари. Моля ви, кажете ми как намирате портото.
Джулия се почувства поласкана, че един гастроном като него иска мнението й. Тя отпи от рубинената течност и по лицето й се изписа израз на одобрение.
— Прекрасно е.
— Радвам се, радвам се. — Той хвърли на Пит поглед, запазен за някой изваден от дъното кораб. — Теб няма да те питам, защото твоят вкус е доста посредствен.
Пит се престори на обиден.
— Не можеш да знаеш дали едно порто е добро, след като се наливаш с него. Докато аз, ако искаш да знаеш, пия за наслада.
— Винаги се ненавиждам, когато те пусна да прекрачиш прага ми — оплака се престорено Пърлмутър.
Джулия разбра шарадата им.
— Вие двамата все така ли си говорите?
— Само когато се видим — каза Пит през смях.
— Какво те води насам тази вечер, Дърк? — попита Пърлмутър и намигна на Джулия. — Не вярвам да са моите остроумия.
— Не — призна Пит. — Дойдох да проверя дали си чувал за кораб, който отплавал от Китай някъде около четирийсет и осма година, натоварен с исторически китайски художествени произведения и след това изчезнал безследно.
Пърлмутър вдигна чашата си на нивото на очите си и я завъртя. В очите му се появи замислен израз, докато енциклопедическият му ум дълбаеше мозъчните му клетки.
— Май си спомням, че името на този кораб беше „Принсес Доу Уан“. Той изчезна заедно с целия екипаж някъде навътре от бреговете на Централна Америка. До ден-днешен не са намерени никакви следи от кораба или от екипажа.
— Има ли някакъв опис на товара му?
Пърлмутър поклати глава.
— Вестта, че е носел на борда си скъп товар от антични предмети, е дошла само от непотвърдени съобщения. Или по-точно от мъгляви слухове. Няма никакво доказателство, което да предполага, че това е истина.
— Как би определил подобно нещо? — попита Пит.
— Като поредната загадка на морето. Много малко мога да ти кажа за този случай, освен че „Принсес Доу Уан“ е бил пътнически кораб, изживял дните си, и е бил включен в списъка за бракуване. Хубав кораб, който в разцвета си е минавал за краля на Китайско море.
— Как тогава е намерил края си край Централна Америка?
Пърлмутър сви рамене.
— Нали ти казах: поредната морска загадка.
Пит отривисто поклати глава.
— Не съм съгласен. Ако има някаква загадка, то тя е човешка. Един кораб не може току-тъй да изчезне на пет хиляди морски мили от мястото, където се предполага, че се е намирал.
— Чакай да се поразровя из архива за „Принсес“. Мисля, че е в една книга под пианото. — Той надигна туловището си от стола и бавно излезе от трапезарията. След по-малко от две минути гласът му прогърмя през коридора от друга стая. — А, ето го!
— Нима при толкова много книги той знае къде точно да намери търсената справка? — попита Джулия удивена.
— Той може да ти каже заглавието на всяка книга в тази къща — заяви категорично Пит, — както и точното й местонахождение и коя поред е от горе надолу или от дясно наляво на лавицата.
Пит още не бе довършил изречението, и Пърлмутър се появи в стаята, остъргвайки последователно лакти в касата на вратата. В ръце държеше дебела книга в кожена подвързия. Заглавието й, напечатано със златни букви, се четеше: „История на корабните линии на Ориента“.
— Това е единственият официален документ за „Принсес Доу Уан“, на който съм се натъквал и който дава подробности за годините му по вода.