Пърлмутър седна до масата, отвори книгата и започна да чете на глас:
— „Построен и пуснат на вода същата година — хиляда деветстотин и тринайсета — от корабостроителите Харланд и Уолф от Белфаст по поръчка на Сингапурските тихоокеански параходни линии. Първоначалното му име било «Ланай». С общ тонаж малко под единайсет хиляди тона, цялостна дължина сто петдесет и един метра, широчина осемнайсет метра, той бил много красив кораб за времето си.“ — Пърлмутър млъкна, да покаже снимка на кораба, плаващ по гладко море със стълб дим, виещ се нагоре от единствения му комин. Снимката беше цветна и разкриваше традиционно черния корпус с бяла надстройка, от която излизаше висок зелен комин. — „Побирал е петстотин и десет пътника, петдесет и пет от които в първа класа — продължи домакинът. — Първоначално използвал въглища, но през двайсета година бил преустроен за течно гориво. Най-високата му скорост достигала до седемнайсет възела. Първото му плаване станало през декември деветстотин и тринайсета година, когато напуснал Саутхемптън на път за Сингапур. До трийсет и първа година повечето от рейсовете му били между Сингапур и Хонолулу.“
— Сигурно е било много приятно преживяване да се плава по Южно море в онези дни — вметна Джулия.
— Преди осемдесет години пътниците не са бързали и не са били толкова заети като днес — съгласи се Пит и погледна към стария си приятел. — Кога „Ланай“ е преименуван на „Принсес Доу Уан“?
— През трийсет и първа е продаден на Кантонските параходни линии в Шанхай — отвърна Пърлмутър. — Оттогава до войната превозвал пътници и товар до пристанищата на Южнокитайско море. По време на войната служил като австралийски кораб за превозване на войски. През четирийсет и втора, докато войските му дебаркират със снаряженията си на брега на Нова Гвинея, той е нападнат от японски самолет и е сериозно повреден, но се връща в Сидни на собствен ход за ремонт и преоборудване. Военните му подвизи са доста внушителни. В годините от четирийсета до четирийсет и пета той е превозил над осемдесет хиляди войници до и от военните зони, изплъзвайки се от вражески самолети, подводници и бойни кораби, но претърпявайки сериозни щети по време на седем различни нападения.
— Пет години плаване през води, гъмжащи от японци! — възкликна Пит. — Цяло чудо е, че не е бил потопен.
— Когато войната свършва, „Принсес Доу Уан“ е върнат на Кантонските линии и преоборудван отново в пътнически кораб. След това започнал да обслужва линията Хонконг-Шанхай. През късната есен на четирийсет и осма година той е изваден от строя и изпратен в Сингапур за бракуване.
— За бракуване? — повтори като ехо Пит. — Нали каза, че потънал край Централна Америка.
— Съдбата му става неясна — поясни Пърлмутър, прелиствайки напред няколко страници от книгата. — Натрупах колкото можах да открия информация и я събрах в кратко изложение. Това, което се знае със сигурност, е, че той не е стигнал до склада за бракуване. Последното сведение идва от радиста на военноморска база във Валпарайзо, Чили. Според думите му кораб, представил се за „Принсес Доу Уан“, изпратил няколко последователни сигнала за бедствие, уточняващи, че корпусът му се пълни с вода и се накланя опасно под напора на силна буря на двеста мили на запад. Неколкократните запитвания останали без отговор. После корабното радио замлъкнало и за кораба не се чуло нищо повече. Претърсването не довело до никакви следи от него.
— Възможно ли е да има друг кораб с името „Принсес Доу Уан“? — попита Джулия.
Пърлмутър поклати глава.
— В Международния корабен регистър фигурира само един кораб „Принсес Доу Уан“ за времето от хиляда осемстотин и петдесета година досега. Сигналът вероятно е бил изпратен като заблуждаваща следа от друг китайски плавателен съд.
— Откъде тръгва слухът, че на борда му има китайски антични предмети? — поинтересува се Пит.
Пърлмутър вдигна ръце с длани към него в знак, че няма представа.
— Морето е пълно с митове и легенди. Единствените източници, които знам, са били докери и китайски войници националисти, които са товарели кораба, но на тях едва ли може да се вярва. По-късно те били заловени и разпитвани от комунистите. Един от тях твърдял, че един от сандъците се бил разцепил, докато го вдигали на борда, и от него се показал изправен на задните си крака бронзов кон с действителни размери.
— Как сте успели да откриете цялата тази информация? — попита Джулия, смаяна от познанията на Пърлмутър за морските бедствия.