Той се усмихна.
— От един колега изследовател в Китай. Имам източници по целия свят, на които разчитам да ми изпращат всякакви книги и информация, свързани с корабокруширали плавателни съдове. Те знаят, че плащам добри пари за сведения, съдържащи нови и неизвестни факти. Историята на „Принсес Доу Уан“ дойде от стар приятел, най-известния историк и изследовател в Китай, на име Жу Куан. Ние от години си кореспондираме с него и си разменяме морска информация. Именно той ми спомена за легендата, с която е обвит въпросният кораб със съкровища.
— Може ли този Жу Куан да ти даде опис на съкровищата? — попита Пит.
— Не, той ми писа само, че неговите разследвания са го накарали да повярва, че преди войските на Мао да нахлуят в Сингапур, Чанкайши изпразнил всички музеи, галерии и частни колекции от китайски старинни предмети. Описи на художествени и морски предмети отпреди Втората световна война в Китай почти няма. Добре известно е, че след идването на комунистите на власт малко такива антики са могли да бъдат открити. Всичко, което днес може да се види в Китай, е било намерено и изкопано от четирийсет и осма година насам.
— И нито едно от потъналите съкровища не е било открито?
— Доколкото знам, не — призна Пърлмутър. — Жу Куан също не ми казва нещо по-различно.
Пит изпи последната си глътка от четирийсетгодишното порто.
— Значи голяма част от наследството на Китай може би лежи на дъното на морето.
По лицето на Джулия се появи израз на любопитство.
— Това е много интересно, но не можах да разбера какво общо има всичко това с незаконното вкарване на емигранти от страна на Кин Шан.
Пит взе ръката й и я стисна.
— Твоята Служба за емиграция и натурализация, Централното разузнавателно управление и Федералното бюро за разследване могат да нанесат удари отпред и от двете страни на Кин Шан и неговата гнила империя. Но неговата фиксидея за потънали антични предмети от Китай отваря вратата на Националната агенция за подводни и морски изследвания, за да го удари там, където той най-малко очаква. Сейнт Джулиан и аз ще трябва да играем на „изпревари другите“. Но ние сме много добри в това, което вършим. Заедно можем да станем по-добър екип за издирване от всеки екип, събран от Кин Шан. — Пит замълча и лицето му просветна. — Сега единственият трик, който трябва да приложим, е да открием „Принсес Доу Уан“ преди Кин Шан.
27.
Нощта едва започваше, когато Пит и Джулия напуснаха дома на Джулиан Пърлмутър. Пит обърна дюзенбърга на алеята за коли и спря, преди да се влее в движението. Двата микробуса „Форд“, шофирани от специалните телохранители, наети от Питър Харпър от охранителна фирма, не бяха паркирали, трябваше да чакат търпеливо до тротоара. Но Пит и Джулия не ги видяха.
— Май са ни изоставили — отбеляза Пит, натиснал докрай спирачката на колата.
Джулия изглеждаше изненадана.
— Не разбирам. Не виждам причина да ни изоставят.
— Може би са решили, че сме скучни и са отпрашили към някоя спортна зала да гледат баскетбол.
— Не е смешно — каза Джулия с помръкнало лице.
— Тогава отново сме във вече познатото положение — заключи Пит с измамно спокойствие, после се наклони над Джулия, за да бръкне в страничния джоб на вратата, откъдето извади стария 45-калибров колт и й го подаде. — Надявам се, не си забравила как да общуваш с него след бягството ни по река Орион.
Тя отривисто поклати глава.
— Преувеличаваш опасността.
— Не, никак не я преувеличавам — възрази той. — Тук става нещо много съмнително. Вземи пистолета и ако се наложи, използвай го.
— Трябва да има някакво обяснение за изчезването на микробусите.
— Още едно предсказание от предчувствието на Пит! Джобовете на Службата за емиграция и натурализация не са толкова пълни, колкото джобовете на „Кин Шан маритайм лимитед“. Подозирам, че на частните охранители на Харпър им е било платено двойно, за да си вдигнат партакешите и да си вървят у дома.
Джулия бързо извади радиото от чантата си.
— Тук Дракон. Обадете се, Сянка, и ми кажете местоположението си. — Тя търпеливо зачака, но в отговор получи само атмосферни смущения. Повтори съобщението четири пъти, но резултатът беше един и същ. — Това е непростимо! — ядоса се Джулия.
— Не можеш ли да се свържеш с някого другиго? — попита Пит.