Джулия се напрегна, когато погледна през волана и видя как стрелката на скоростомера се издига нагоре и потрепва при скоростта от 115 километра в час.
— Тази кола няма предпазни колани.
— През двайсет и девета година не са вярвали в тях.
— Страшно бързо караш.
— Не виждам по-добър начин да привлека вниманието, освен да превиша максималната скорост на седемдесетгодишна кола, тежаща близо четири тона.
— Надявам се спирачките й да са в ред. — Джулия се предаде на гонитбата, без обаче да се отпусне.
— Те не са толкова чувствителни като днешните спирачки, но натисна ли ги, ще свършат добра работа.
Джулия хвана здраво автоматичния колт, но не си направи труда да освободи предпазителя или да го държи насочен. Трудно й беше да приеме уверението на Пит, че животът им е в опасност, както и че телохранителите им са се обърнали срещу тях.
— Защо все на мен…? — изстена Пит, докато направляваше чудовищната кола по площад „Маунт Върнън“, а големите гуми свиреха от възмущение и караха минувачите да се спират и да я зяпат с отворени уста. — Ще повярваш ли, че за втори път тази година се налага да бягам заедно с красива жена, от акули, които ни преследват по улиците на Вашингтон?
Тя се обърна да го изгледа.
— Значи и друг път ти се е случвало.
— Само че тогава бях със спортна кола и имах много по-голяма преднина.
Пит насочи лъскавата предница на колата към Ню Джърси авеню, после зави надясно по Първа улица и натисна газта в посока Капитолия и пешеходната му зона. Подавайки предупредителни звукови сигнали с огромните свирки, монтирани под фаровете, той принуждаваше колите уплашено да се отдръпват настрани. Въртеше силно дебелия обръч на кормилото, докато се провираше стремително между плътните автомобилни колони.
Микробусите все още бяха по петите му. Поради по-бързото им ускорение те се бяха приближили дотолкова, че отраженията на фаровете им изпълваха огледалото за обратно виждане, закачено в средата на горния ръб на предното стъкло. Въпреки че дюзенбъргът беше в състояние да дръпне много напред на дълга права отсечка, все пак не беше кола, която можеше да постави рекорд на задръстено от коли улично платно. Пит превключваше предимно от втора на трета и скоростната кутия всеки път надаваше вой като горски дух, вещаещ смърт.
Огромният двигател се въртеше с лекота на високи обороти. Движението отпред започваше да оредява и Пит вече имаше възможност да увеличи скоростта, доколкото му позволяваше дюзенбъргът. Той навлезе в кръговото движение около Паметника на мира зад сградата на Капитолия. После, след рязко извиване на волана, дюзи заобиколи на четирите си колела паметника на Гарфийлд17, мина покрай декоративното езеро и отпраши по Мериленд авеню.
Зад колата, сред грохота от ауспуха й, Пит и Джулия чуха кратко стакато от стрелба. Страничното огледало, закачено върху кожуха на резервната гума в левия преден калник, изведнъж се разби на парченца. Стрелецът отзад бързо се прицели отново и потокът от куршуми сцепи горната рамка на предното стъкло, което също се натроши и се посипа върху капака на двигателя. Пит се свлече надолу зад волана, а с дясната ръка хвана Джулия за косата и я дръпна силно, за да я наведе хоризонтално на кожената седалка.
— С това приключи развлекателната част от програмата — измърмори Пит. — Край на плахите маневри.
— О, боже, ти се оказа прав! — извика в ухото му Джулия. — Те наистина искат да ни убият.
— Ще карам по права линия, за да можеш да отвърнеш на огъня им.
— А, не, в това движение и по тия улици, не! — категорично възрази Джулия. — Никога няма да си простя, ако улуча някое невинно дете.
Докато говореше, тя рязко се наклони настрани, когато колата се стрелна косо по Трета улица. Вместо да завие заедно с другите коли, Пит пресече диагонално паважа, мина през бордюра и продължи по тревната площ на пешеходната зона край Капитолия. Огромните гуми с размер 750×17 цола прескочиха високия циментов бордюр с толкова леко раздрусване, че почти не се усети. Парче чим бе изтръгнато от земята от въртящите се задни колела и се пръсна настрани и под калниците като шрапнел.
Джулия реагира така, както всяка жена на нейно място — изпищя и после проплака:
— Не можеш да караш насред пешеходната зона!
— Като едното нищо мога и то дотогава, докато не оживеем, за да го разказваме после! — изкрещя й в отговор Пит.