Привидно безумната му и напълно неочаквана маневра даде желания резултат. Шофьорът на водещия микробус неотстъпно следваше дюзенбърга, но като мина през бордюра, спука едновременно и четирите си гуми. Те се удариха с такава сила в циментовата бариера, че експлодираха в бърза последователност със силен пукот. Много по-малките и по-съвременни гуми на микробусите не можеха да минат през такъв висок бордюр с лекотата на големите и широки гуми на дюзенбърга.
Шофьорът на втория микробус прояви благоразумие, като навреме натисна спирачките, за да намали скоростта си, и бавно премина през бордюра, без до повреди гумите си.
Мъжете в първия микробус — бяха двама — като обезумели скочиха от него и се втурнаха към отворената странична врата на втория микробус. И преследването бе възобновено отново. Те догониха дюзенбърга в средата на главната пешеходна алея за удивление на стотиците зяпачи, които се разотиваха след концерта на оркестъра на Морската пехота, проведен на открито край Военноморския мемориал. Изразите по лицата им варираха от пълно недоумение до удивление при вида на огромната кола с артистично извити линии, която се носеше като хала по пешеходната зона между Музея на въздухоплаването и космонавтиката и Националната художествена галерия. Групи от хора, които се разхождаха или тичаха за здраве по алеите, изведнъж се включиха в преследването и се втурнаха след летящите коли, сигурни, че ще станат свидетели на злополука.
Дюзенбъргът продължаваше да набира скорост с крака на Пит, натискащ педала на газта до пода. Дългата кола заблестя, когато се устреми по силно осветената Седма улица, промушвайки се между движещите се коли. Пит въртеше решително волана. Огромната кола откликваше с невероятна лекота. Колкото по-висока беше скоростта, толкова по-силно бе чувството за стабилност. Сега вече не му оставаше друго, освен да насочва колата натам, накъдето той искаше, и тя му се подчиняваше безотказно. Изпусна лека въздишка на облекчение, като видя, че няма движение по следващата напречна Четиринайсета улица оттатък пешеходната зона. Тъй като и двете огледала за обратно виждане бяха разбити на парченца, той не можеше да види дали преследващият го микробус се е приближил отново до разстояние, удобно за точна стрелба.
— Хвърли един поглед назад и виж на какво разстояние са — извика той на Джулия.
Междувременно тя беше освободила предпазителя на колта и беше насочила оръжието над задната облегалка на седалката си.
— Намалиха скоростта, когато минаха над бордюрите на последните две пресечни улици — отвърна тя, — но сега скъсяват разстоянието. Вече почти виждам бялото на очите на шофьора.
— В такъв случай можеш да почнеш да стреляш.
— Това не ти е дивото място край река Орион. Из цялата пешеходна зона има хора. Мога да улуча някого със заблуден куршум.
— Тогава изчакай, докато си сигурна, че ще улучиш целта.
Мъжете, стрелящи от страничните прозорци на микробуса, не бяха толкова предпазливи. Те започнаха нова стрелба по дюзенбърга и пробиха големия багажник отзад. Пит въртеше отчаяно кормилото, избягвайки куршумите, които свистяха покрай дясната страна на колата.
— Тия момчета нямат твоята чувствителност спрямо другите хора — каза той, доволен, че успя да заобиколи без произшествие всяка кола, която му се изпречеше на пътя.
Както си мислеше защо няма магическа пръчка, с която да спре движението, той отби по Петнайсета улица и за малко не се блъсна в един товарен автомобил за разнасяне на вестници и на косъм се размина с един черен форд седан „Краун Виктория“, колата, която бе заменила повечето от правителствените лимузини. Мимоходом се запита кого ли вози в момента правителствената кола. Изведнъж го обля радостна вълна, когато разбра, че микробусът трябваше да намали скорост, за да се справи с бордюрите.
Високият паметник на Джордж Вашингтон се извиси насреща по пътя на колата. Пит мина покрай обляния в светлина обелиск и отпраши по лекия наклон на отсрещната страна. Джулия все още не беше в състояние да отправи чист изстрел, докато Пит се бе съсредоточил да заобиколи паметника, без да загуби контрол върху колата по хлъзгавата трева. Оттам те се отправиха към мемориала на Линкълн в края на пешеходната зона.
Секунди по-късно Пит излезе на Седемнайсета улица. За негово облекчение имаше пролука в средата на движението и той премина в другото платно, без да застрашава минаващите коли. Въпреки бясното преследване по булевардите на Вашингтон и пешеходните алеи, той нито видя мигащи червени светлини, нито чу вой на сирени на преследващи ги полицейски коли. Ако при други обстоятелства беше предприел безразсъдно преминаване през пешеходната зона, още след първите сто метра щеше да бъде спрян и задържан за неразумно шофиране.