— Кой ли не обича тайнствените неща.
— Ако мога да ви бъда полезен, докато сте тук, само кажете. Името ми е Дик Колбърн.
Непознатият се усмихна широко и разкри белите си равни зъби.
— Дърк Пит.
— От Калифорния сте, нали, господин Пит?
— Професор Хенри Хигинс би се гордял с вас — подхвърли развеселен Пит. — Да, роден съм и израснах в южна Калифорния, но от петнайсет години насам живея във Вашингтон.
Колбърн започна да опипва нова почва.
— Сигурно работите за американското правителство.
— Работя в Националната агенция за подводни и морски изследвания. И преди да си помислите нещо друго, ще ви кажа, че дойдох тук, за да си почивам и да се размотавам. Нищо повече.
— Извинете ме, че ви го казвам — рече съчувствено Колбърн, — но като ви гледам, наистина имате нужда от почивка.
Пит се усмихна.
— Това, от което най-много се нуждая, е един хубав масаж на гърба.
— Обърнете се към Синди Елдър. Тя е барманка в кръчмата „Сокай“, но прави също и чудесни масажи.
— Сигурно ще се възползвам от услугите й. — Пит прегърна с двете ръце пликовете с продуктите си и се запъти към вратата. Преди да прекрачи навън, се спря и се обърна. — Само от чисто любопитство, как се казва въпросният китаец?
Колбърн се вгледа в Пит, опитвайки се да прочете нещо в очите му, което липсваше.
— Той се представи като Шан. Кин Шан.
— Споменавал ли е някога защо е купил старата консервна фабрика?
— Норман Селби, агентът по недвижими имоти, който извърши продажбата, каза, че Шан искал уединено място край вода, за да си построи луксозно убежище, където да канел богатите си клиенти. — Колбърн замълча за миг и по лицето му изведнъж се изписа войнствен израз. — Сигурно сте видели какво е направил от една великолепна консервна фабрика. Беше само въпрос на време, докато Държавната историческа комисия я обяви за исторически обект. Шан я превърна в смесица от модерен офис и пагода. За мен това е уродлива работа, абсолютно уродлива.
— Постройката наистина е доста необикновена — съгласи се Пит. — Предполагам, че Шан, в знак на добросъседство, кани жителите на града на приеми, на турнири по голф…
— Шегувате ли се? — даде воля на гнева си Колбърн. — Шан не допуска дори кмета и градския съветник да припарят по-близо от два километра до собствеността му. Не само това, ами издигна и триметрова телена ограда с бодлива тел най-отгоре, опасваща почти цялото езеро.
— Мислите ли, че може да мине безнаказано?
— Не само може, ами и му се разминава, защото е подкупил политици. Той няма право да държи хората далеч от езерото. То принадлежи на щата. Но той е способен да им вгорчи живота, ако много знаят.
— Да, някои хора издигат в култ имотите си — рече Пит.
— При Шан това е повече от култ. Поставил е камери за наблюдение, а в гората наоколо бродят въоръжени убийци. Ако някой ловец или рибар случайно се приближи до имението, мигом го прогонват и се отнасят с него, като че ли е най-долен престъпник.
— Ще се постарая да си стоя откъм моята страна на езерото.
— И добре ще направите.
— До скоро виждане, господин Колбърн!
— Пак заповядайте, господин Пит. Приятен ден!
Пит вдигна глава към небето. Денят почти се беше изнизал. Слънцето в късния следобед беше отчасти закрито от върхарите на еловите дървета, растящи зад бакалницата на Колбърн. Той остави пълните пликове върху задната седалка на взетата под наем кола и седна зад волана. Запали двигателя, включи на скорост и натисна газта. След пет минути отби от асфалтираното шосе и продължи по коларски път, който водеше към колибата на Фоули край езерото. В продължение на около три километра пътят минаваше през гора от кипариси, смърчове и канадски ели.
В края на права отсечка от четиристотин метра имаше разклонение, чиито два пътя продължаваха покрай езерото в противоположни посоки и накрая се събираха на отсрещния му бряг, където се намираше екстравагантното уединено имение на Кин Шан. Пит напълно сподели мнението на бакалина относно постройката. Някогашната фабрика за консерви наистина беше преустроена в архитектурна недомислица, напълно неподходяща за красива местност с планинско езеро. Изглеждаше така, сякаш строителят е започнал модерна конструкция с тъмни стъкла и външни стоманени греди, но после се е отказал и е предал довършването на строежа на предприемач от петнайсети век, по времето на династията Мин, който пък й сложил покрив от позлатени плочки, взети направо от великолепната Зала на върховната хармония в Забранения град в Бейджин.