Пит за миг стаи дъх, когато профучаха между декоративното езеро и Конститюшън гардънс. Почти право пред тях изникна ослепително осветеният мемориал на Линкълн и река Потомак зад него. Фаровете на микробуса бяха вече толкова близо, че той можеше да чете вестник на светлината им. Състезанието беше твърде неравно. Въпреки че дюзенбъргът му беше великолепен автомобил, по който всички други се мереха, в случая той се явяваше нещо като ловец на диви животни в превозно средство за труднопроходим терен. Ако пресечеше и завиеше надясно към Конститюшън авеню, преследвачите му лесно можеха да му отрежат пътя. Отляво дългото декоративно езеро се простираше почти до грамадния бял мраморен мемориал. Водната бариера изглеждаше непреодолима. Но дали е така?
Той грубо избута Джулия от седалката на пода.
— Легни долу и се дръж здраво!
— Какво ще правиш?
— Ще поплуваме малко.
— Ти не само си се побъркал, ами те гони и дива ярост.
— Рядка комбинация, нали? — отвърна спокойно Пит.
Чертите на лицето му бяха замръзнали в пълна съсредоточеност, очите му блестяха като на ястреб, кръжащ над плячката си. В очите на Джулия, която го гледаше от пода изпод арматурното табло, той излъчваше неумолимата непоколебимост на вълна, устремена към брега. После го видя как изви кормилото наляво, от което колата поднесе странично в тревата със скорост близо сто и десет километра в час, задните колела забуксуваха бясно, изхвърляйки туфи трева като огромни месомелачки, минавайки на косъм от големите дървета, разположени на пет-шест метра едно от друго покрай езерото.
После, като че ли след цяла вечност, гумите зацепиха, стъпиха здраво върху меката почва и отхвърлиха колата напред, без възможност за връщане назад. Огромната й маса се понесе към декоративното езеро.
Подети от цялата сила на мощния двигател, тежкото стоманено шаси и алуминиевата каросерия цопнаха във водата, изхвърляйки отпред и отстрани огромни бели водни завеси. Силният удар разклати дюзенбърга от броня до броня, докато огромната й тежест потъваше, теглейки издутите й като балон гуми към циментовото дъно. Грапавата им повърхност зацепи в него и отхвърли колата напред като кит, порещ морето след разгонена женска.
Водата плисна върху капака на двигателя и нахлувайки през счупеното предно стъкло, намокри Пит и почти заля свитата на пода Джулия. Тя още не бе разбрала намеренията на Пит и се ужаси, когато изведнъж се озова под поройна вода. Пит, който пое цялата сила на сблъсъка с водата, изпита чувството, че кара сред бурни морски вълни, които могат да доставят удоволствие само на сърфист. На дъното на изкуственото езеро нямаше никаква растителност. То редовно се пресушаваше и почистваше от службата по поддържане на парка. Разстоянието между повърхността на водата и ръба на езерото беше само двайсет сантиметра. Дъното имаше лек наклон, чиято дълбочина в периферията беше трийсет сантиметра и стигаше до максимална дълбочина осемдесет сантиметра в средата. Височината на стените на езерото беше общо петдесет сантиметра.
Пит се молеше двигателят да не се наводни и да замлъкне. Знаеше, че разпределителят се намира на метър и двайсет от земята и не се безпокоеше за него. За карбураторите — също, тъй като те пък бяха на близо метър височина. Притесняваха го преди всичко свещите. Те бяха разположени между двата горни разпределителни вала в носовата част на височина деветдесет сантиметра.
Широчината на езерото беше точно 50 метра. Изглеждаше невъзможно за дюзенбърга да преодолее такова препятствие. Но колата си проправяше път през водата, двигателят й смело въртеше задните колела, без да се задави. Оставаха само десетина метра до отсрещната страна на езерото, когато изведнъж водата наоколо закипя от малки гейзери.
— Мръсни гадове! — измърмори Пит под носа си и стисна здраво кормилото.
Преследващият ги микробус беше спрял на ръба на езерото, мъжете бяха слезли от него и стреляха по голямата кола, която пердашеше през водата. Отначало те така се изумиха от гледката, че близо минута стояха като онемели, което даде време на Пит да прекоси почти цялото езеро. Когато се съвзеха и осъзнаха, че това е последната им възможност, преследвачите им откриха стрелба, оставяйки глухи и слепи за сирените и мигащите лампи, които се носеха стремително към тях откъм Двайсет и трета улица и Конститюшън авеню. Твърде късно разбраха опасното положение, в което изпаднаха. Ако не последваха Пит през езерото — все едно да си закачат крила и да полетят на луната (имайки предвид по-малките колела и гуми на колата им) — не им оставаше друго, освен да се изплъзнат от бързо приближаващите патрулни полицейски коли. Без да губят ценно време за обсъждане на положението, те светкавично се качиха отново в микробуса, направиха 180-градусов завой и отпрашиха обратно през пешеходната зона към паметника на Джордж Вашингтон.