Дюзенбъргът вече изкачваше наклона към ръба на езерото. Пит намали скоростта, преценявайки внимателно височината на стената спрямо размера на предните гуми. Той превключи на първа скорост. Зъбните предавки в трискоростната несинхронизираща предавателна кутия изстенаха, преди да зацепят. После, на три метра пред стената, Пит натисна докрай педала за газта, възползвайки се от нагорния наклон на езерото, за да повдигне предницата на колата.
— Хайде, давай! — подкани той дюзенбърга. — Прехвърли стената!
Старият дюзенбърг като че ли имаше механичен мозък и сърце, защото откликна на командите му и повдигна предницата, едва откривайки бронята над ръба на езерото. Предните гуми прехвърлиха ръба и стъпиха върху равната тревна площ.
Клиренсът на дюзенбърга беше почти трийсет сантиметра, но тази височина не беше достатъчна за дъното на шасито да мине безпрепятствено над ръба. Колата се наклони силно. Последва трясък, след което неземен звук от стържене и разкъсване на метал разцепи въздуха. За миг колата като че ли увисна, после инерцията я избута напред, тя подскочи и тупна с четирите си колела върху тревата.
И тъкмо в този момент двигателят започна да пропуска такт. Почти като хрътка, излизаща от водата с птица в устата си, дюзенбъргът потрепери, изтръска водата, изпълваща каросерията му, и немощно продължи още малко напред. Само след стотина метра вентилаторът зад радиатора и отоплението от двигателя заработиха в унисон и издухаха водата, която бе плиснала върху свещите и бе причинила късо съединение на четири от тях. След малко тя отново набра скорост с осемте си цилиндъра.
Джулия се измъкна от пода, като плюеше вода и се взираше назад към микробуса, който се опитваше да се измъкне от преследващите го четири полицейски коли. Тя изстиска водата от подгъва на роклята си и прекара пръсти през косата си в напразен опит да подобри външния си вид.
— Виж на какво приличам. Роклята и палтото ми не стават вече за нищо. — Тя погледна Пит с неприкрит гняв. После изражението й се смекчи. — Ако не спасяваше живота ми за втори път, щях да те накарам да ми купиш нов тоалет.
Той се обърна към нея и се усмихна, докато караше по Индипендънс авеню, за да мине по моста Мемориал и да продължи към Вашингтонското национално летище и хангара си.
— Знаеш ли какво, ако си послушна, ще те закарам у дома, ще изсуша дрехите ти и ще те стопля с чаша кафе.
Сивите й очи гледаха нежно, без да мигат. Тя сложи ръка върху неговата и смънка:
— А ако не съм послушна?
Пит се засмя, отчасти от облекчение, че се отърваха от още една смъртоносна клопка, отчасти, че вижда мърлявия вид на Джулия и отчасти, защото тя се опитваше да прикрие онези части от тялото си, които се виждаха през мократа й рокля.
— Продължавай да говориш в този дух, и ще минеш без кафе.
28.
Слънчевата светлина пълзеше над первазите на таванския прозорец, когато Джулия пропъди мъглата на съня. Чувстваше тялото си напълно безтегловно, сякаш плуваше. Отвори очи, събра мислите си и се огледа наоколо. Видя, че лежи сама в двуперсонното легло, разположено в средата на стаята, която приличаше на капитанска каюта в стар ветроходен кораб, с махагонова ламперия на стените и малка камина. Мебелите, включително тоалетката и шкафовете, бяха морски антики.
Като повечето жени Джулия също проявяваше любопитство и интерес към ергенските квартири. Чувстваше, че обстановката им говори много за характера на представителите на противоположния пол. Според наблюденията й някои мъже живееха като плъхове и никога не разчистваха след себе си, с което развъждаха странни живи организми в баните и хладилниците си. Това, да си оправят леглото, за тях беше нещо съвършено непознато. Пералните им машини, отрупани с мръсни дрехи, нито веднъж не бяха използвани.