Но имаше и такива, които бяха другата крайност — маниаци на тема чистота. Техните жилища можеха да се харесат само на някой научен работник по обеззаразяването. Там прахта, трохите от храна и капки от зъбна паста биваха мигом атакувани и енергично отстранявани. Всяка мебел, всеки предмет за украса, веднъж разположени на точно определени места, не се преместваха дори със сантиметър. Кухнята можеше да спечели одобрението на най-строгия инспектор по хигиенно-санитарен контрол.
Апартаментът на Пит се нареждаше някъде по средата на двете крайности. Спретнат и чист, той излъчваше мъжка небрежност, която привличаше жените, идващи тук по-скоро рядко, отколкото често. Джулия стигна до заключението, че Пит предпочита да живее с миналото. В целия му апартамент нямаше нищо съвременно. Дори батериите на чешмите в банята и кухнята като че ли бяха свалени от някой стар пътнически лайнер, кръстосвал някога моретата.
Тя се обърна настрана и се загледа през вратата в дневната, където полиците на две от стените бяха запълнени с изящно изработени модели на потънали кораби, които Пит, заедно с екип от НЮМА, бе открил и проучил на дъното. На другите две стени се виждаха половината от моделите, излезли от корабостроителниците, и четири картини с морски пейзажи от Ричард Деросет — съвременен американски художник с предпочитания към параходите от деветнайсети век. Апартаментът излъчваше уют, липсваше официалната и претенциозна атмосфера, която обикновено създаваха архитектите по вътрешно обзавеждане.
Джулия скоро осъзна, че домът на Пит не очакваше да бъде пипнат от женска ръка. Той представляваше убежище на сам мъж, който обожаваше и се възхищаваше на жените, но никога не би се оставил да бъде напълно завладян от тях. Пит беше от типа мъже, които привличаха жените, впускаха се в щури авантюри и любовни връзки, но никога не мислеха за женитба.
Тя подуши аромата на кафе, идващ от кухнята, но не видя и следа от Пит. Седна и спусна босите си крака на пода. Роклята и бельото й бяха прилежно окачени в отворения гардероб — сухи и изгладени. Тя тръгна по дъсчения под към банята, и се усмихна на образа си в огледалото, когато видя табличка с пакетирана чисто нова четка за зъби, кремове за лице, гел за баня, балсам за тяло и комплект гримове и четки за коса. Джулия не можа да не си помисли колко ли жени преди нея са стояли и оглеждали в същото това огледало. Тя си взе душ, избърса се с хавлиена кърпа и подсуши косата си със сешоар. След като се облече, влезе в празната кухня, наля си чаша кафе и излезе на балкона.
Пит беше долу, облечен в работен комбинезон, и сменяше разбитото предно стъкло на дюзенбърга. Преди да му се обади, Джулия обходи с поглед лъскавите машини върху просторния под.
Тя разглеждаше, без да разпознава моделите на класическите автомобили, подредени в стройни редици, нито на тримоторния самолет „Форд“ или на реактивния „Месершмит“ 262, поставени един до друг в единия край на хангара. Отделно, на част от чифт релси, стоеше старомоден вагон „Пулман“, а зад него, в малка вана за баня, върху къса платформа се виждаше странен на вид плавателен съд, който приличаше на горната половина на ветроход, вързан за гумена лодка. В средата му се издигаше мачта с нещо като платно от сплетени палмови листа.
— Добро утро! — извика тя.
Той вдигна поглед и й хвърли очарователна усмивка.
— Радвам се да те видя, сънливке.
— Можех да остана цял ден в леглото.
— Нямаше да имаш тази възможност — отвърна той. — Докато ти беше в страната на сънищата, се обади адмирал Сандекър. Иска след един час да сме се замъкнали в заседателната зала.
— В коя, във вашата или в нашата? — попита закачливо Джулия.
— Във вашата, в главното управление на СЕН.
— Как почисти и изглади копринената ми рокля?
— Накиснах я в студена вода, след като ти заспа дълбоко снощи и я сложих на закачалка да изсъхне. Сутринта я пригладих леко през памучна кърпа. Доколкото разбирам, станала е като нова.
— Голяма работа си, Дърк Пит! За пръв път срещам толкова грижовен и оригинален мъж. Всички ли жени, които преспиват тук, обслужваш по този начин?
— Само екзотичните жени от китайски произход — отвърна той.
— Да направя ли закуска?
— Звучи чудесно. Ще намериш каквото ти трябва в хладилника и върху шкафа вдясно от теб. За кафето аз се погрижих.