Тя погледа още малко как Пит започна да сваля счупеното странично огледало върху кожуха на резервната гума.
— Много жалко за колата — рече тя искрено.
Пит сви рамене.
— Не е повреда, която да не мога да поправя.
— Прекрасна кола, наистина.
— За щастие куршумите не са засегнали никаква важна част.
— Като заговорихме за главорезите на Кин Шан…
— Не се безпокой. Навън патрулират наети охранители, достатъчно на брой да нанесат удар на някоя страна от третия свят.
— Но съм притеснена.
Пит вдигна глава към Джулия, наведена над парапета на балкона и видя, че по лицето й наистина е изписана тревога.
— Защо?
— Ами шефовете и колегите ми в СЕН не може да не са разбрали къде съм прекарала нощта и вероятно сега си шушукат зад гърба ми.
Пит се усмихна.
— Ще кажа на всеки, който пита, че докато ти спеше, аз цяла нощ работих по задницата.
— Не е смешно — укори го тя.
— Извинявай, грешно се изразих, исках да кажа по диференциала.
— Така може — отвърна Джулия и отмятайки назад абаносовочерната си коса, се запъти към кухнята с приятно чувство от шегата на Пит.
Придружени от двама телохранители в брониран седан, Пит и Джулия бяха откарани до апартамента на Джулия и я изчакаха да се преоблече в дрехи, подходящи за правителствен служител. После продължиха към обикновеното на вид здание, където се помещаваше главното управление на Службата по емиграция и натурализация. Влязоха откъм паркинга в бежовата седеметажна сграда със затъмнени прозорци и бяха отведени до асансьора за етажа на следователския отдел. Там ги посрещна секретарката на Харпър и ги покани да влязат в заседателната зала.
В залата вече се бяха разположили шестима мъже: адмирал Сандекър, главният комисар Дънкан Мънро и Питър Харпър от СЕН, Уилбър Хил — директор на Централното разузнавателно управление, Чарлс Дейвис — специален помощник на директора на Федералното бюро за разследване и Ал Джордино. Всички станаха, когато Пит и Джулия влязоха в залата. Или по-точно всички, с изключение на Джордино, който само кимна и хвърли на Джулия заразителна усмивка. Представянето им стана бързо, след което всеки зае мястото си около дългата дъбова маса.
— И така — обърна се Мънро към Пит, — както разбрах, вие и госпожица Лий сте имали интересна вечер. — Тонът в гласа му издаваше подчертано двояк смисъл.
— „Мъчителна“ е по-близо до истината — побърза да го поправи Джулия, спретната в бялата си блуза и син делови костюм с пола, малко над заоблените й колене.
Пит погледна равнодушно към Харпър.
— Нещата можеха да минат по-гладко, ако нашите наети телохранители не се бяха опитали да ни пратят в моргата.
— Дълбоко съжалявам за инцидента — отвърна със сериозно лице Харпър. — Но обстоятелствата излязоха извън моя контрол.
Пит забеляза, че Харпър далеч не изглеждаше смутен.
— Любопитно ми е да узная какви са били тези обстоятелства — рече той студено.
— Четиримата мъже, които Питър нае да закрилят вас и госпожица Лий, бяха убити — разкри Дейвис от ФБР; той беше висок мъж, който стърчеше с половин глава над останалите насядали около масата мъже, с очи като на санбернар, попаднал случайно на кофа за отпадъци зад ресторант за скара.
— О, боже! — възкликна тихо Джулия. — И четиримата?!
— Тъй като вниманието им е било съсредоточено върху наблюдението на жилището на господин Пърлмутър, те са станали уязвими за нападение.
— Съжалявам за смъртта им — рече Пит. — Но ако е така, значи не са действали като истински професионалисти.
Мънро се изкашля.
— Естествено, в момента тече пълно разследване. Първоначалните анализи говорят, че те са били убити от хора на Кин Шан, които се приближили до тях и, представяйки се за полицейски служители, ги попитали дали не са забелязали подозрителни лица наоколо.
— Имате ли свидетели?
Дейвис кимна.
— Да. Един от съседите срещу дома на господин Пърлмутър видял как една патрулна кола и четирима униформени полицаи влезли в микробусите и ги подкарали нанякъде.
— След като застреляли телохранителите със заглушени оръжия — вметна Харпър.
Пит се обърна към него.
— Можете ли да разпознаете мъжете, които ме нападнаха в хангара?
Харпър погледна към Дейвис, който разпери ръце в знак на обезсърчение.