Сандекър веднага се усъмни в лекотата, с която Пит прие предложението. Той знаеше, че неговият ръководител на специални проекти няма ни най-малкото намерение да напусне тази зала като агънце.
— В такъв случай се разбрахме — рече той и изведнъж се изсмя остро.
— Мога ли да попитам какво ви е толкова смешно, адмирале? — попита раздразнен Мънро.
— Извинете, господин Мънро, но като че ли тежест се смъкна от гърба ми, като разбрах, че нито СЕН, нито ЦРУ, нито ФБР ще имат по-нататъшна нужда от услугите на НЮМА.
— Точно така. След като вашите хора не можаха да се справят с подводните си разследвания на съоръженията на „Кин Шан маритайм“ в Хонконг и Сунгари, смятам за безполезно да ангажирам вашата агенция за в бъдеще.
Режещите думи на Мънро не възпроизведоха никакъв гняв, никакво оскърбление, нито надигнаха възмущение. Пит и Джордино седяха най-спокойно на столовете си, лицата им не изразяваха никакви чувства. За да се въздържи да не отвърне на обидните забележки на комисаря, Сандекър стисна юмруци под масата.
Пит стана от мястото си, последван от Джордино.
— Винаги разбирам, когато не съм желан — подхвърли той и се усмихна на Сандекър. — Ще ви чакам в колата. — След това се спря, вдигна внимателно ръката на Джулия и я поднесе до устните си. — Лежала ли си някога на плажа край Масатлан, наблюдавала ли си залеза на слънцето над водите на Кортес? — прошепна той в ухото й.
Тя огледа смутена лицата около масата и се изчерви.
— Никога не съм била в Мексико.
— Ще отидеш, ще отидеш — увери я Пит, после пусна ръката й и с безгрижна походка напусна заседателната зала, следван от Джордино и Сандекър.
За разлика от повечето директори на американските правителствени агенции, които държат да бъдат разкарвани из Вашингтон в лимузини, адмирал Сандекър предпочиташе да шофира сам. След като напусна сградата на СЕН, той подкара тюркоазния на цвят джип, едно от транспортните средства на НЮМА, покрай източния бряг на река Потомак. След като се спусна на няколко километра под града, той отби от пътя и спря на паркинга до малък пристан. Заключи колата и се запъти по плаващия дървен пристан към шейсетгодишен двустранен китоловен кораб, служил някога като крайбрежен кораб на адмирал Бъл Халси по време на войната в Тихия океан. Сандекър го бе заварил в окаяно състояние и с много любов го бе възстановил до първоначалния му вид. Докато завърташе ръкохватката, за да приведе в действие четирицилиндровия двигател „Буда“, Пит и Джордино вдигнаха котвените въжета. После се качиха на борда и малкият кораб запухтя по реката.
— Реших да си поговорим малко насаме, преди да се върнем в НЮМА — надвика шума от отработените газове Сандекър, както държеше с една ръка дългата ръкохватка на кормилото в кърмовата част. — Колкото и нелепо да звучи, струва ми се подозрително да водя такива разговори в собствения си кабинет.
— Ами май е така, след като знаем, че Кин Шан може и да е подкупил половината град — отбеляза Пит.
— Този тип има повече пипала от десет октопода, взети заедно — вметна Джордино.
— За разлика от руснаците, които плащаха жалки суми за поверителна информация в периода на студената война — продължи Сандекър, — за Кин Шан милион долара са нищо, за да си купи хора и информация.
— С подкрепата на китайското правителство неговите резерви в брой са несметни.
Джордино седеше на пейка с лице към Сандекър.
— Каква магия сте замислили, адмирале?
— Магия ли?
— Ами доста отдавна съм около вас, за да не разбера, че не сте от хората, които стоят кротко и понасят презрение и глупости. Положително нещо ври в макиавелския ви ум.
Пит се усмихна.
— Подозирам, че адмиралът и аз сме настроени на една и съща вълна. Нямаме намерение да оставим НЮМА настрани от обесването на Кин Шан на най-близкото дърво.
Устните на Сандекър се изкривиха в неестествена усмивка, докато насочваше кораба да опише широка дъга, за да се размине на безопасно разстояние с един ветроход, плаващ в обратната посока.
— Много мразя, когато наемната работна ръка се опитва да ме преметне.
— Сунгари ли имате предвид? — попита Пит.
Сандекър кимна.
— Пратил съм Руди Гън и „Марин Денизен“ да държат позиции на няколко мили под пристанищното съоръжение на „Кин Шан маритайм“ по река Ачафалайа. Искам вие двамата да отлетите дотам и да се присъедините към тях. След това изчакайте „Юнайтед стейтс“ да се появи.