— Джулия, имам тежка задача за теб. На съвършено доброволни начала. Но не съм сигурен, че все още си готова за нея.
Интересът на Джулия се възбуди.
— Няма да ми навреди, ако ме поизтощиш малко.
Харпър й подаде една папка. Тя я отвори и огледа снимката на жена на нейната възраст, която гледаше в обектива с безизразно лице. Ако го нямаше белегът на брадичката, тя и Джулия можеха да минат за сестри.
— Името й е Лин Уан Чу. Отраснала е в провинцията Цзянсу и избягала, когато баща й поискал да я омъжи за мъж на възрастта на дядо й. Намерила си работа в кухнята на един ресторант на пристанището Киндао и след време станала главен готвач в него. Преди три години постъпила като корабен готвач в „Кин Шан маритайм“ и оттогава пътува на контейнеровоза „Сун Лиен стар“.
Джулия разлисти досието на жената и забеляза, че е изготвено от ЦРУ. Започна да чете, а Харпър се облегна назад и я изчака да свърши.
— Приликата наистина е голяма — каза Джулия. — Имаме еднакъв ръст и тегло, само дето аз съм с четири месеца по-възрастна от Лин Чу. — Без да затваря папката в скута си, тя погледна Харпър. — Искаш да заема мястото й, така ли? Тази задача ли имаш предвид?
Той кимна.
— Бях разпозната на кораба „Индиго стар“. Благодарение на един двоен агент, включен и във ведомостта на Кин Шан, охранителите му разполагат с мое досие, дълго цял километър.
— От ФБР имат известни подозрения и са го поставили под наблюдение.
— Не виждам как ще заема мястото на Лин Уан Чу, без да бъда разпозната — намръщи се Джулия. — Особено на дълъг път.
— Нужно е да се представиш за Лин Чу само за четири-пет часа, не повече. Време, достатъчно да навлезеш във всекидневието на кораба и евентуално да откриеш как Кин Шан прекарва незаконен товар от емигранти до суша.
— Със сигурност ли се знае, че на борда на „Сун Лиен стар“ са скрити чужденци?
— Един таен агент от ЦРУ в Киндао съобщи, че видял как над сто мъже, жени и деца и багажът им били стоварени от автобуси в глуха доба и вкарани в един от пристанищните складове в близост до кораба. Два часа по-късно „Сун Лиен стар“ отплавал. На другия ден агентът открил, че складът е празен. Сто и повече хора загадъчно изчезнали.
— И той смята, че са били качени на кораба?
— „Стар“ е голям контейнеровоз с капацитет да скрие най-малко сто живи тела и местоназначението му е пристанището Сунгари в Луизиана. Почти няма съмнение, че той е още един от плавателните съдове на Кин Шан за незаконно вкарване на емигранти.
— Разкрият ли ме този път — каза Джулия съвсем сериозно, — аз ще стана храна на акулите още преди да съм успяла да съобщя нещо.
— Рискът не е чак толкова голям, колкото си мислиш — увери я Харпър. — Този път няма да работиш сама, както на „Индиго стар“. Ще носиш със себе си скрито радио и ще можеш да приемаш и предаваш всяка минута. Подкреплението ти ще се намира на не по-малко от километър и половина.
Когато ставаше дума да се впуска в неизвестното, Джулия беше безстрашна като повечето мъже. Адреналинът й вече се покачваше при мисълта, че й предстои да ходи по въже.
— Но има един проблем — каза тя тихо.
— Какъв е той?
Хубавите й червени устни се изкривиха в гримаса.
— Вкъщи ме научиха да готвя вкусно. Но никога не съм приготвяла храна в огромно количество.
29.
Беше ясно утро с високо чисто небе, изпъстрено тук-там с малки пухкави облачета, наподобяващи пръснати върху син килим пуканки. Пит наклони малкия водосамолет „Скайфокс“ до хоризонтално положение и прелетя над постройките и доковете на терминала Сунгари. След това зави и направи още няколко кръга, плъзгайки се на по-малко от трийсет метра над върховете на високите кранове, повдигащи дървени товарни сандъци от трюмовете на единствения товарен кораб, закотвен край иначе пустия пристан. Търговският кораб беше притиснат между пристана и един шлеп с влекач.
— Май днес работата е слаба — отбеляза Джордино от мястото на втория пилот.
— Един-единствен кораб, разтоварващ товар на пристанище, построено да обслужва цял флот! — добави Пит.
— Сигурно всяка страница на главната счетоводна книга за печалбите и загубите на дружеството „Кин Шан маритайм“ е нашарена с червено мастило.
— Какво ще кажеш за шлепа? — попита Пит.
— Изглежда, днес му е боклукчийски ден. Доколкото виждам, моряците изхвърлят в него пластмасови чували.