След като вече знаеше, че собственикът се е оградил със сложна охранителна система, Пит предположи, че докато се наслаждава на самотата на езерото, движенията му се наблюдават. Той свърна по левия път на разклона и след осемстотин метра спря край дървена стълба на веранда, опасваща кокетна хижа от дървени трупи с изглед към езерото. Постоя минута-две в колата, загледан в два елена, които пасяха в гората.
Болките от раните му бяха стихнали и той можеше вече да се движи така, както преди трагедията. Почти всичките му дълбоки разрези и обгаряния бяха заздравели. Единствено за съзнанието и емоциите му трябваше малко повече време.
Беше отслабнал с четири килограма, но не полагаше особени грижи, за да възвърне теглото си. Имаше чувството, че вече не се стреми към осъществяването на някаква цел. Всъщност се чувстваше много по-зле, отколкото изглеждаше. Но дълбоко в него се таеше една искрица, която се поддържаше от вроденото му влечение да наднича в неизвестното. Тази искрица се разпали малко след като внесе продуктите в хижата и ги постави до кухненската мивка.
Нещо не беше наред. Не можеше да го определи какво е, но тази мисъл тихомълком се загнезди в съзнанието му, някакво неуловимо шесто чувство му подсказваше, че нещо не е наред. Влезе във всекидневната. Всичко си беше на мястото. Предпазливо надникна в спалнята, пристъпи навътре, огледа я, отвори гардероба, после отиде в банята. И именно там чувството му се потвърди. Откакто се настани тук, винаги държеше извадените от чантичката им тоалетни принадлежности — самобръсначка, одеколон за след бръснене, четка за зъби, четка за коса — прилежно подредени върху мивката. Те и сега си бяха по местата с изключение на самата чантичка. Много добре помнеше, че я бе хванал за външната странична каишка и я бе поставил върху полицата. Сега чантичката беше обърната с каишката към стената.
Той излезе от банята и започна отново да оглежда стаите, като внимателно изучаваше всеки предмет, който можеше да се мести. Някой, а вероятно и повече от един, е претършувал всеки сантиметър от хижата. Сигурно са били професионалисти, но са станали небрежни, когато са се уверили, че обитателят не е таен агент или наемен убиец, а чисто и просто гостенин на собственика, дошъл да се отдаде за няколко дни на кротка почивка. От момента, в който Пит беше тръгнал за града, до връщането му те са разполагали с четирийсет минути, за да си свършат работата. Отначало причината за претърсването убягна от Пит, но след малко една лампичка в замъглените ниши на съзнанието му започна да свети.
Трябва да има и нещо друго. За опитен шпионин или за детектив със златна значка, отговорът щеше да дойде незабавно. Но Пит не беше нито едното, нито другото. Бивш пилот във Военновъздушните сили и дългогодишен директор на специални проекти в НЮМА, неговата работа беше да се занимава с подводни проекти на агенцията, а не с тайни разследвания. Бяха му необходими шейсет секунди, за да разреши дилемата.
Претърсването е било второстепенна задача. Основната цел е била да се поставят подслушвателни устройства или миниатюрни камери. Явно, че някой не ми вярва, заключи Пит. И този „някой“ трябва да е шефът на охранителната мрежа на Кин Шан.
Тъй като „бръмбарите“ не са по-големи от главата на топлийка, щеше да е доста трудно да се открият без специален електронен уред. Но понеже Пит нямаше с кого да разговаря тук, реши да съсредоточи вниманието си върху камерите. Предполагайки, че вече е под наблюдение и всяко негово движение се следи от някой, който седи пред телевизионен монитор на другия бряг на реката, той взе един вестник, настани се удобно и се престори, че чете, докато мислите му препускаха в главата. Нека си гледат каквото искат в дневната и в банята, размишляваше той. Кухнята обаче е друго нещо. Тя ще се превърне в неговия оперативен пункт.
Той остави вестника и се залови да прибира покупките си в шкафовете и в хладилника, като използваше действията си за отвличане на вниманието, а в същото време очите му не пропускаха да се стрелкат към всяко кътче, към всяка пролука. Не видя нищо подозрително. Тогава започна да оглежда нехайно стените от дървени трупи на хижата, вглеждайки се във всяка пукнатина и вдлъбнатина. Най-накрая попадна на „златна жила“ — забеляза мъничък обектив, пъхнат в проядена от червей дупка, направена още когато цепеницата е била ствол на растящо дърво. Превъплъщавайки се на актьор пред камерата, което наистина много му се удаваше, Пит взе една метла с дълга дръжка и измете пода. След като свърши, обърна метлата с дръжката надолу и я облегна на стената точно пред камерата.