— Видяхте ли нещо интересно от въздуха? — поинтересува се Гън.
— Странно, че попита точно това — каза Джордино. — Защото съм сто процента сигурен, че току-що май зърнахме нещо, което не би трябвало.
— Значи сте видели повече от нас — смотолеви Стюарт.
Пит се беше загледал в един пеликан, който прибра криле, гмурна се във водата и след малко се показа с малка риба в човката си.
— Адмиралът ни каза, че не сте успели да откриете никакви отвори в стената под пристаните, преди охраната им да ви свие АПА.
— Да, не видяхме друго освен една пукнатина — призна Гън. — Ако Кин Шан възнамерява да вкарва незаконни емигранти през Сунгари, това няма да става от кораб, а оттам през подземни тунели до складовете на терминала.
— Ти ни предупреди, че вероятно са много потайни — каза Стюарт. — И точно така излезе. Сега НЮМА се лиши от скъпоструваща апаратура и ние не смеем да си я поискаме обратно.
— Нищо не свършихме — заключи Гън умърлушен. — Последните четирийсет и осем часа само зяпахме празни пристани и безлюдни сгради.
Пит постави ръка на рамото му.
— Горе главата, Руди! Докато стоим тук и се жалваме, че сме били глухи, неми и слепи, цял кораб незаконни емигранти от Китай бяха разтоварени на Сунгари и сега пътуват към вътрешността на страната до някой разпределителен център.
Изумен, Гън се вгледа в очите на Пит и ги видя как искрят.
— Я кажи какво си видял.
— Влекач и шлепове, които преди малко отплаваха от Сунгари — отвърна Пит. — Ал пък зърнал двама мъже на борда на един от шлеповете, които били въоръжени. Когато прелетяхме над тях, те се опитали да се скрият.
— Нищо съмнително няма в това екипажът на влекач да носи оръжие — обади се Стюарт. — Това е общоприета практика, ако превозва ценен товар.
— Ценен ли? — засмя се Пит. — Товарът се състоеше от пълни боклукчийски чували, събирани на кораба по време на дългото му плаване по море. Въоръжените мъже не бяха на шлепа, за да пазят боклука, те бяха там, за да пазят някой от човешкия товар да не избяга.
— Откъде си сигурен в това? — попита Гън.
— От метода на елиминирането. — Пит започваше да се чувства добре. — В настоящия момент влизането и излизането от Сунгари става чрез океански и речни кораби. Корабите вкарват незаконни емигранти, но няма начин те тайно да бъдат превозени до разпределителния център, откъдето да бъдат пръснати из страната. И вие сте доказали, че те не се свалят от кораба през тайни проходи под пристаните и складовете. Значи остава да бъдат превозвани навътре в страната с шлепове.
— Не е възможно! — отсече Стюарт. — Митническите и емиграционните служители се качват на борда веднага щом корабът спре до кея и го претърсват от носа до кърмата. Целият товар трябва да бъде разтоварен и пренесен в складовете за проверка. Проверява се всеки чувал с боклук. Така че как тогава хората на Кин Шан ще измамят инспекторите?
— Според мен незаконните емигранти биват настанявани в подводен плавателен съд под корпуса на търговския кораб, който ги е докарал от Китай. След като корабът пристигне в пристанището, подводният съд се изтегля по някакъв начин под вързания за кораба шлеп, на който ще бъде изхвърлен боклука. Докато това става, митническите и емиграционните служители си вършат работата, но не откриват никакви следи от незаконни емигранти. Тогава, по пътя за някой земен насип покрай река Ачафалайа, където ще стоварят боклука, те спират на някое по-скътано място, за да свалят чужденците.
Гън гледаше като слепец, чиито взор изведнъж се е възвърнал.
— И стигаш до това заключение само от прелитането ти над боклукчийски шлеп?
— Непоклатима теория — отвърна скромно Пит.
— Която обаче лесно може да бъде проверена — изтъкна Стюарт.
— В такъв случай губим ценно време в приказки — въодушеви се Гън. — Ще спуснем една моторница зад борда и ще последваме влекача. Ти и Ал ще можете да ги държите под око от въздуха.
— Най-неправилното нещо, което можем да направим — намеси се Джордино. — Те вече са нащрек от нашето кръжене над влекача. Капитанът му ще се усети, че някой е по петите му. Предлагам временно да си кротуваме и да се правим, че нищо не сме надушили.
— Ал е прав — подкрепи го Пит. — Контрабандистите не са глупави. Те са предвидили всяка вероятност. Тайните им разузнавателни източници във Вашингтон може вече да са изпратили на охраната на Сунгари снимки на всеки на борда на „Марин Денизен“. Най-добре е да не избързваме и да вършим разузнавателната си експедиция възможно най-дискретно.