— Не трябва ли поне да уведомим СЕН? — попита Стюарт.
Пит поклати глава.
— Не и докато не им покажем неопровержимо доказателство.
— Има и друг проблем — добави Джордино. — На двамата с Дърк ни забраниха да работим на вашата страна на улицата.
Гън схвана подтекста на думите му и се усмихна.
— Знам, адмирал Сандекър ми каза. Вие сте се самоотлъчили от предложената ви правителствена безопасна квартира в Мейн.
— А! Оставаше и да я приемем! — изсмя се Джордино.
— Тогава какво правим, за да не стоим със скръстени ръце? — попита Стюарт. — И докога?
— Засега задръж „Марин Денизен“ закотвен където е — нареди Пит. — След като охраната на Кин Шан е откраднала вашия АПА, прикритието ви, че изпълнявате най-невинен научноизследователски проект на НЮМА, е пропукано. Поддържайте наблюдение над Сунгари от възможно най-близко разстояние.
— Ако ни подозират, няма ли да е по-добре да преместим кораба по-надолу по реката, към залива?
— Не смятам така — поклати глава Пит. — Стойте възможно най-близо. Обзалагам се, че те са прекалено самоуверени и си мислят, че тактиките и стратегиите на контрабандните им операции са неразкриваеми и обезопасени. Кин Шан се счита за недосегаем. Нека го оставим да си вярва, че китайците са хитри и ловки дяволи, а американците са излезли от училища за селски идиоти. Междувременно ние с Ал сами ще извършим една тайнствена операция, за да открием къде се намира разпределителния им център. Емиграционните служители ще искат да знаят къде се разтоварват и държат незаконно влезлите чужденци, преди да бъдат качени в автобуси и камиони за пръсването им из страната. — Пит замълча за миг. — Някакви въпроси или забележки?
— Ако си разкрил начина на действие на Кин Шан — обади се Стюарт, — значи ние сме изминали половината от пътя вкъщи.
— Планът ми се струва добър — отбеляза Гън. — Как да продължаваме нататък?
— Хитруването трябва да бъде на първо място в дневния ред — поясни Пит. — Ал и аз ще отидем в Морган Сити, ще се смесим с местните хора и ще наемем чартърна риболовна лодка. После ще тръгнем по Ачафалайа и ще търсим разпределителния център.
— Може би ще ви трябва водач — предложи Стюарт. — Оттук до шлюзовете над Батън Руж има хиляди тесни протоци, тресавища и блатисти разклонения. Тъй като не познавате добре реката, някое объркване ще ви коства много време и напразни усилия.
— Добра идея — каза Джордино. — Никак не ми се ще да се загубя и да загина в някое мочурище и смъртта ми да се превърне в загадка като тази на Амелия Еърхарт.
— Чак такава опасност няма — усмихна се Стюарт.
— Единственият водач, от който ще имам нужда, са топографски карти — кимна Пит към капитана на „Денизен“. — Ще ви съобщаваме местонахождението си и как вървят работите по моя сателитен телефон. Вие пък ни предупредете за следващото потегляне на влекача с шлепа от следващия кораб, пристигнал в пристанището.
— Няма да ви навреди и ако ни предадете информация за „Юнайтед стейтс“ — добави Джордино. — Много ми се иска да бъда наблизо, когато пусне котва в Сунгари.
Гън и Стюарт се размениха смутени погледи.
— „Юнайтед стейтс“ не плава към Сунгари — рече Гън.
Зелените очи на Пит се присвиха, раменете му се стегнаха.
— Адмирал Сандекър изобщо не ми каза такова нещо. Откъде имате тази информация?
— От местните вестници — отвърна Стюарт. — Веднъж на ден изпращаме моторна лодка до Морган Сити за необходимите продоволствия. Който прояви желание за това пътуване, винаги носи и вестник. Случаят се оказа голяма новина в Луизиана.
— Какъв случай? — поинтересува се Пит.
— Не си ли чул? — попита Гън.
— Какво да чуя?
— За „Юнайтед стейтс“ — смънка под носа си Гън. — Корабът пътува по Мисисипи към Ню Орлиънс, където ще бъде преоборудван като хотел с казино.
И Пит, и Джордино гледаха така, сякаш току-що им бяха казали, че всичките им спестявания са изчезнали. Джордино направи кисела гримаса.
— Изглежда, стари приятелю, са ни подложили динена кора.
— Може и така да е. — Студенината в гласа на Пит сигурно бе минус двайсет градуса, а мрачната му усмивка сякаш предвещаваше нещо. — Но нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.