За по-малко от минута и половина и благодарение на няколкото репетиции Джулия се облече с белите дрехи на готвачката, а Лин Уан Чу лежеше на палубата в униформата на бреговата охрана. Още трийсет секунди й отне на Джулия, за да подстриже късо косата й и да нахлупи на главата й бейзболната шапка с емблемата на бреговата охрана и името „Уихокън“.
— Можете да я отведете — съобщи тя на Кокран, който търпеливо пазеше вратата за коридора.
Кокран и още един от колегите му бързо вдигнаха китайската готвачка, преметнаха ръцете й на раменете си, така че главата й да увисне върху гърдите й и да затрудни разпознаването й. Джулия нахлупи още по-ниско бейзболната й шапка, после кимна и изрече съвсем тихичко:
— Пожелавам ви отлично представление!
Двамата мъже завлачиха Лин Уан Чу към моторницата.
Джулия взе дървената лъжица и продължи да разбърква скаридите, сякаш правеше това целия следобед.
— Изглежда, един от хората ви се е наранил — отбеляза капитан Хунчан, като видя, че двама от бреговата охрана спускат отпуснатото тяло на свой колега в моторницата.
— Ами като не гледа къде ходи, глупакът си удари главата в една тръба — поясни Стоу. — Вероятно е получил сътресение на мозъка.
— Открихте ли нещо любопитно на борда? — попита Хунчан.
— Не, сър, корабът ви е чист.
— За мен е винаги удоволствие да услужа на американските власти — каза снизходително Хунчан.
— Сунгари ли е местоназначението ви?
— Да, според плавателния лист и документите, доставени от Кин Шан.
— Можете да тръгвате веднага щом слезем — отдаде любезно чест Стоу. — Извинете, че ви забавихме.
Двайсет минути след като лодката на бреговата охрана се оттласна от корпуса на големия кораб, от Морган Сити пристигна лоцмански катер и спря до „Сун Лиен стар“. Лоцманът се качи на борда и тръгна към командния мостик. Скоро контейнеровозът бе преведен през дълбоководния канал в долното течение на река Ачафалайа, а оттам, по езерото Суит Бей, към пристаните на Сунгари.
Капитан Хунчан стоеше на крилото на мостика до каджунския лоцман, когато той пое автоматизирания щурвал и с вещина направляваше кораба по блатистите води. Хунчан погледна от любопитство към тюркоазния кораб, закотвен малко встрани от канала. Ярко изписаните букви на корпуса му го представяха като научноизследователски кораб, собственост на Националната агенция за подводни и морски изследвания. По време на плаванията си по света Хунчан често бе виждал кораби на тази агенция да извършват научноизследователски експедиции. През ума му мина, без да се задържи, мисълта какви ли експерименти провеждат те по река Ачафалайа под Сунгари.
Докато оглеждаше през бинокъла палубата на работния кораб, той изведнъж застина и се вгледа във висок мъж с гъста къдрава коса, който пък бе насочил своя бинокъл в него. Това, което направи странно впечатление на китайския капитан, беше, че вниманието на моряка от научноизследователския кораб не беше фокусирано върху самия контейнеровоз.
Той като че ли изучаваше килватера непосредствено зад кърмата му.
31.
Джулия доста се поизмъчи, докато разчете менюто и рецептите на Лин Уан Чу. Въпреки че китайският език на династията Хан е най-разпространеният в света, има няколко различни диалекта, характерни за отделните региони. Майка й я бе научила да чете, пише и говори на мандаринския — най-важният от тях — още в детството й. Джулия бе научила и най-разпространения от трите мандарински варианта, познат като пекински диалект. Тъй като Лин Уан Чу беше отраснала в провинцията Цзянсу, тя пишеше и говореше друг вариант на мандаринския диалект — нанкинския. За щастие Джулия откри доста сходства между двата, така че щеше да се справи. Докато работеше край печката, тя държеше главата си наведена, за да не може някой наблизо да вижда лицето й.
Двамата й помощници — помощник-готвачът и момчето за миене на чинии и поддържане чистотата на камбуза — засега не проявяваха признаци на подозрение. Те си вършеха своята работа и я заговаряха само във връзка с вечерята, без да се впускат в излишни разговори или клюки, научени от моряците. По едно време на Джулия й се стори, че пекарят я оглежда с особен поглед, но когато тя му каза да спре да я зяпа и да се съсредоточи в тавата си, той се засмя, пусна неприлична забележка и сведе поглед към работата си.