Печките и врящите тенджери върху тях скоро превърнаха камбуза в същинска сауна. Джулия не помнеше някога от нея да са се стичали реки от пот. Тя пиеше чаша след чаша вода. Изрече наум малка благодарствена молитва, когато помощник-готвачът предложи лично да приготви зеленчуковата супа и пилешкото с кълнове от зелен фасул. Джулия пък се залови с приготовлението на печено свинско с макарони и пържен ориз със скариди.
Когато „Сун Лиен стар“ благополучно пусна котва в Сунгари, Капитан Хунчан влезе в камбуза, за да закуси набързо със сусамени кифлички. После се върна на мостика, за да посрещне американските митнически и емиграционни служители. Беше погледнал Джулия право в лицето, но нищо не го накара да се усъмни, че това не е Лин Чу.
Джулия се присъедини към другите членове на екипажа, подредени в редица, и подаде паспорта си на качилия се на борда емиграционен служител. Обикновено капитанът събираше всички паспорти, за да можеше всеки на кораба му да продължи да изпълнява задълженията си, но СЕН беше особено стриктна с плавателните съдове, собственост на „Кин Шан маритайм“, влизащи в пристанището. Служителят прегледа паспорта на Лин Уан Чу, който Джулия бе открила в каютата на главната готвачка, без да я поглежда. Направи го много професионално, помисли си тя. Защото, ако я беше погледнал в лицето, вероятно щеше да я разпознае и да се издаде с мимика, колкото и мимолетна да беше тя.
След като формалностите приключиха, всички слязоха да се приготвят за вечерята. Камбузът беше разположен между каюткомпанията и стола за моряците. Като главен готвач Джулия сервираше на офицерите, а помощниците й раздаваха храна на моряците. Тя изгаряше от нетърпение да преброди кораба, но докато не се нахранеха всички, тя трябваше да изпълнява ролята си, за да не събуди подозрение.
Джулия мълчаливо поднасяше ястията, отскачаше до камбуза от време на време и отвръщаше с усмивка на всеки, който й правеше комплимент за храната и искаше допълнителна порция. Тя не се правеше на Лин Уан Чу, тя беше Лин Уан Чу. Никой не се вторачваше в нея, никой не я гледаше с подозрение, нито обръщаше внимание на незначителните разлики в маниерите и в говора й. За тях тя беше същата готвачка, която им приготвяше храната от нощта, когато „Сун Лиен стар“ потегли от Киндао.
Тя прехвърляше в ума си точка по точка от мисията си. Засега нещата вървяха гладко, но оставаше едно много важно нещо. Ако на борда на кораба имаше триста незаконни емигранти, как ги хранеха? Храната им със сигурност не се приготвяше в камбуза. Според менюто на Лин Чу, тя приготвяше порции само за трийсетчленния екипаж. Не й се вярваше да има друг камбуз на борда, където да се готви за пътниците. Тя провери складовите отсеци и шкафове и откри точното количество провизии, необходими за екипажа за пътуването му от Китай до Сунгари. Започна да се пита дали източникът от ЦРУ в Киндао не е объркал името на кораба и е подал грешна информация на Питър Харпър.
Запазвайки спокойствие, тя влезе в малката канцелария на Лин Чу и се направи, че започва да подготвя менюто за следващия ден. С ъгълчето на едното си око наблюдаваше как помощникът й прибира останалата храна в шкафа, а другото момче забърсваше масите, преди да се залови с миенето на чиниите и съдовете за готвене.
След малко тя стана и най-непринудено мина през каюткомпанията и излезе в коридора. Остана доволна, че никой от двамата мъже в камбуза не обърна внимание на излизането й. Тя се качи по една вътрешна стълба, която я отведе на палубата под кормилната рубка и крилата на мостика. Големите кранове вече бяха готови да разтоварват контейнерите, подредени на товарните палуби.
Погледна зад борда и видя как един тласкач буташе шлеп покрай корпуса на контейнеровоза. Доколкото успя да види, екипажът му се състоеше от китайци. През един люк на товарния отсек двама от тях започнаха да хвърлят издути от боклук пластмасови чували върху шлепа. Процедурата се извършваше под зоркото око на един полицейски служител от отдела за борба с наркотици, който проверяваше всеки чувал, преди да бъде хвърлен зад борда.
Гледката по нищо не издаваше, че се върши нещо незаконно. Корабът бе претърсен от бреговата охрана, от митнически и емиграционни служители за незаконни чужденци и наркотици, но нищо нередно не бе открито. Контейнерите бяха пълни със стока, включваща дрехи, гумени и пластмасови обувки, детски играчки и игри, радио и телевизионни апарати — всички произведени от евтина китайска работна ръка в ущърб на хилядите безработни американци.