Тя се върна в камбуза и напълни една кошница със сусамени кифлички, които, както беше разбрала, капитан Хунчан много обичал. След това започна да обикаля из долните палуби на кораба, проверявайки и помещенията под водолинията. Повечето от моряците работеха горе, където разтоварваха контейнерите от кораба. Неколцината останали изразиха задоволство, когато им се предлагаше от кифличките. Тя подмина машинното отделение, напълно сигурна, че там не може да има скрити емигранти. Никой машинен инженер, който обичаше работата си, не би допуснал пътници в близост до скъпите му машини.
В един момент я обхвана паника, когато се загуби в един дълъг отсек, където се държаха резервоарите с корабно гориво. Стресна се от един моряк, който се появи зад нея и я попита какво прави тук. Джулия се усмихна, предложи му кифлички и му каза, че тъй като днес е рожденият ден на капитана, той поискал всеки да го отпразнува. Обикновеният моряк, не виждайки причина да се усъмни в думите на главната корабна готвачка, си взе с благодарност шепа кифлички и се усмихна радостно.
След безплодно търсене във всеки отсек на кораба, в който можеше да бъдат скрити и хранени голям брой пътници, и като не откри нищо подозрително, Джулия се върна на откритата дясна палуба. Застана до леерното ограждане, сякаш й се искаше да слезе на брега и като се увери, че наблизо няма никой, който да я чуе, пъхна малък приемник в ухото си и започна да говори в предавателя в пазвата си.
— Съжалявам, че трябва да го кажа, но корабът изглежда напълно чист. Проверих всяка палуба и не открих никакви следи от наличие на незаконни емигранти.
Капитан Луис се обади веднага от борда на „Уихокън“.
— В безопасност ли сте?
— Да, бях приета безусловно.
— Искате ли да слезете от кораба?
— Още не. Ще ми се да се позавъртя тук още малко.
— Моля ви, дръжте ме в течение — каза Луис — и бъдете внимателна.
Последните думи на Луис се чуха приглушено, тъй като въздухът изведнъж затрептя от тупкащ звук, последван от грохота на хеликоптера на „Уихокън“, който закръжи над кея. Джулия потисна порива си да му помаха. Остана нехайно надвесена над леерите, проследявайки с поглед летателната машина с безпристрастно любопитство. Вътрешно се зарадва при мисълта, че е наблюдавана от двама души от бреговата охрана на САЩ, които се явяваха като нейни ангели пазители.
Беше доволна, че мисията й свърши и в същото време я беше яд, че не успя да открие никаква престъпна дейност. Както изглеждаше, Кин Шан отново бе надхитрил всички. Но тя не можеше да се реши да напусне кораба така пораженчески. Трябваше да има отговор и Джулия бе твърдо решена да го открие.
Тя заобиколи кърмата и слезе на долната палуба откъм кея, за да вижда директно шлепа, който вече беше пълен до половината с пластмасови боклукчийски чували. Задържа се известно време, за да огледа добре шлепа и тласкача. В този момент капитанът на тласкача задейства огромните му двигатели, за да се оттласне от „Сун Лиен стар“. Двата гребни винта започнаха да разпенват спокойната кафеникава вода.
Джулия се изпълни с безпокойство. Нямаше никакви тълпи от емигранти, наблъскани при тежки условия на борда на „Сун Лиен стар“ — в това беше повече от сигурна. Но и не се съмняваше в правдивостта на агента от ЦРУ, който съобщаваше от Киндао. Кин Шан беше хитър клиент. Положително е изнамерил някакъв метод да измами най-добрите правителствени следователи в бранша.
Нямаше трудни и бързи отговори. Ако имаше разрешение, може би то бе свързано с шлепа и тласкача, които се отдалечаваха от кораба. Почувства, че няма друг избор. Провалът отново й се присмиваше в лицето. Обхвана я огромен гняв. Тогава разбра, че трябва да действа.
Един бърз поглед й подсказа, че вратата на трюма е затворена и наоколо не се виждаше никой от моряците, които работеха на борда на корпуса, който гледаше към водата срещу кея. Капитанът на тласкача стоеше зад щурвала, а на крилото на мостика друг член от екипажа изпълняваше ролята на наблюдател, докато трети стоеше на носа на шлепа — и тримата гледаха право напред. Никой не се обръщаше назад.
Докато тласкачът минаваше покрай нея, тя огледа кърмовата му палуба. Имаше едно дълго въже, навито зад комина. Прецени разстоянието дотам на около три метра и се покатери по леерното ограждане. Нямаше време да се свързва с Луис и да му обясни какво смята да прави. Всяко колебание бе прогонено, той като Джулия беше човек на бързите решения. Тя си пое дълбоко въздух и скочи.