Скокът на Джулия бе видян, но не от някой от екипажа на „Сун Лиен стар“, а от Пит от борда на „Марин Денизен“, закотвен край входа на пристанището. През последния един час той седеше на капитанския стол, без да обръща внимание на слънцето и на рукващия от време на време дъжд, и наблюдаваше внимателно през бинокъл дейността, която се извършваше край контейнеровоза. Най-много го интересуваха шлепът и тласкачът. Напрегна поглед, когато видя как боклукът, събиран по време на дългото пътуване от Китай дотук, биваше внимателно връзван в чували, които се пускаха от един люк в корпуса на кораба до шлепа. Когато и последният чувал бе хвърлен зад борда и люкът бе затворен, Пит реши да прехвърли вниманието си към контейнерите, сваляни от крановете на пристана. Но точно тогава най-неочаквано видя как една фигура се покатерва по леерите, обточващи горната палуба, и се хвърля върху покрива на тласкача.
— Какво беше това?! — извика той.
Руди Гън, който стоеше до Пит, се закова на място.
— Нещо интересно ли видя?
— Някой току-що скочи от кораба върху влекача.
— Сигурно е някой от екипажа.
— Приличаше на корабния готвач — отвърна Пит, без да измества бинокъла от влекача.
— Дано не се е наранил — отбеляза Гън.
— Мисля, че едно навито въже пое удара. Не личи да се е наранил.
— Откри ли нещо, което да те кара да мислиш, че има някакъв подводен съд, който може да се свали от кораба и да бъде закаран под шлепа?
— Нищо — призна Пит. После матовозелените очи се напрегнаха и в тях заблестяха мънички искри. — Но всичко това може да се промени в следващите четирийсет и осем часа.
32.
Малката реактивна лодка на „Марин Денизен“ препускаше по вътрешния воден път и когато навлезе в крайбрежните води на Морган Сити, намали ход. Градът беше защитен от преливането на реката с бетонни диги, високи два и половина метра, и с шестметрова стена, гледаща към Мексиканския залив. Два магистрални моста и един железопътен се простираха над река Ачафалайа в Морган Сити и белите светлини на фаровете и червените задни светлини на разминаващите се автомобили приличаха на мъниста, изплъзващи се между пръстите на жена. Светлините на сградите се отразяваха във водата и затрептяваха в дирите, оставяни от минаващите кораби. С населението си от 15 000 души Морган Сити минава за най-голямата община в енорията „Сейнт Мери“ (В Луизиана административните териториални деления се наричат енории вместо окръзи, както е в другите щати). Градът гледа на запад към широк залив на река Ачафалайа, наречен Беруик. На юг тече Байу Бьоф, която обточва града като широк ров и се влива в езерото Палурд.
Морган Сити е единственият град на бреговете на Ачафалайа и е разположен ниско, което го прави уязвим към наводнения и изключително високи приливи, особено по време на ураганни бури, но жителите му никога не си правят труда да поглеждат на юг към залива за задаващи се заплашителни облаци. Калифорния имаше своите земетресения, Канзас — своите торнада, а Монтана — снежните виелици, „така че, защо да се безпокоим“, беше преобладаващото заключение.
Общината е малко по-урбанизирана от повечето други градове в мочурливата местност на Луизиана. Тя функционира едновременно като пристанище, източник на прехрана за рибарите, седалище на нефтени компании и корабостроителни дружества и въпреки това има аромата на речен град като онези покрай реките Мисури и Охайо, повечето от чиито сгради са обърнати с лице към водата.
Мина върволица от риболовни кораби. С остри носове, високи прави бордове и каюти в предната част и мачти и мрежи с пръти на кърмата, те се насочваха към дълбоките води на залива. Корабите, които плаваха в плитки води, имаха плоски дъна за по-малко газене, по-ниски бордове, заоблени носове и с мачти в предната част, а каютите се намираха на кърмата. И двата типа бяха предназначени за лов на скариди. Малките ветроходи за стриди спадаха към друга категория. Те нямаха мачти, тъй като работеха предимно по вътрешните водни канали. Реактивната лодка на НЮМА подмина един такъв; палубите му едва се подаваха над водата и бяха запълнени с малки планини от стриди с черупките, достигащи височина от метър и половина до два.